Остър бронхит

Острият бронхит е възпаление на лигавицата на белодробните тръби (бронхите). Най-често от него страдат децата и възрастни­те хора.

Причини. Бронхитът възниква самостоятелно (първично) или вторично при някои болести.

Първичният бронхит възниква при настинка, дишане на вла­жен и студен и особено на прашен въздух, при внезапни и резки промени на времето. Наред с простудата голямо значение имат и заразявания с различни видове вируси. Бронхитът придружава и някои заразни болести: грип, магарешка кашлица, шарка, скар­латина и коремен тиф.

Бронхитът може да бъде усложнение при хрема, при възпале­ние на глътката и гръкляна, защото възпалението от тези органи преминава към дихателната тръба.

Признаци. Болният усеща дразнене и парене в гръкляна и ди­хателната тръба, започва да кашля. Кашлицата отначало е суха, придружава се с леко повишена температура (между 3738°С), а след два-три дни болният отделя сиво-зеленикави храчки.

При обикновения бронхит общото състояние най-често е леко засегнато. При по-тежки случаи трябва да се мисли за белодроб­но усложнение.

Предсказание. Бронхитът е лека болест и при правилно лечение болните почти всякога оздравяват.

Предпазване. За предпазване от бронхит много важно е ка-ляването на организма чрез въздушни бани и сух четкое масаж. Дишането през устата по възможност да се избягва. Всеки трябва да се пази от настинка и да съобразява облеклото си с годишните времена. Да се избягват контакти с хора, които кихат, кашлят или имат хрема. Въздухът в стаите да бъде чист и прохладен. Децата от малки, когато са здрави, да се приучват на студ (да се закаляват), като редовно се изнасят на открито освен във влажно, ветровито и студено време.

Лечение. При по-леко заболяване е достатъчно да се предприе­ме казаното за обикновената кашлица, да се поседи 34 дни в топла стая и да се пие вместо вода чай от попарен липов цвят.

При по-силен бронхит лечението е общо за засилване на орга­низма, и то на легло.

I.          Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема
по 1 супена лъжица сироп от бира 500 г слаба бира с прибавка
на 2 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени на машинка
за месо с корите, но без семките, и 300 г небетшекер (лята захар),
счукан на ситно, ври във водна баня 30 минути.

Или по 1 чаена лъжичка смес от 500 г чист пчелен мед (пред­варително врял във водна баня 10 минути, защото суровият мед понякога дразни кашлицата), ленено брашно 100 г, анасон (семе) и исиот (корени), стрити на прах, по 20 г. Тази смес преди всяко вземане се разбърква, защото се утаява на дъното.

II.        Десет минути след едно от тези средства болният да изпива
една чашка от 75 г отварка от бяла ружа (алтея цвят и корени),
бъзов цвят, волски език, мащерка, мента пиперита, живовляк те-
сен (листа), иглика и риган и сладко коренче (самият корен) по
50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на
1-2 супени лъжици мед се запарват с 500 г вряща вода и врят 10
минути. Като изстине, се прецежда.

Или една кафена чашка отварка от 9 ореха, 4 супени лъжици външни люспи от кромид лук, 4 семеточки (сърца) от дюля, 1 супена лъжица ленено семе, 1 чаена лъжичка анасон и 3 супени лъжици чист пчелен мед в 1 л вода врят 30 минути, като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска храна, млечно-растителна или пък обик­новена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн не! Преди обяд и вечеря като аперитив болният да изяжда и по 1-2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 50100 г младо месо от агне, теле, птица или прясна риба. На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови и тестени ястия и компоти с малко леко препечен хляб. След закуска, обяд и вече­ря да взема по 1 супена лъжица бъзов мармалад или пък по 1-2 чаени лъжички смес от 250 г мед (предварително врял във водна баня 10 минути), добре разбъркан със сока на цял лимон.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие отварка от бъзов цвят и подбел (по 1 супена лъжица от две­те се запарват с 500 г вряща вода с прибавка на 1 супена лъжица мед и врят още 10 минути).

Два часа след ядене да се повтори казаното в точка I и II.

Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен клизма с 500 г топла вода, последвана от вендузи на гръдния кош, и то отп­ред и отзад, с продължителност 1015 минути или пък компрес на целия гръден кош (отпред и отзад) от 2 бархетни парчета, натопе­ни в камфоров спирт и изстискани, а отгоре вестник и фланелей бинт. Едновременно с това се поставя „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, а отгоре вълнена шапка. При главоболие да се постави „шап­ка“ от тензух, напълнена с пресен и гъсто замесен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен или с 1 чаена лъжичка ситно настърган хрян, или пък с 57 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, а отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

V.        Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и
половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишва-
ния през носа и толкова бавни издишвания през устата.

При лечението болният да има предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.

Хроничен бронхит (същото и за спастичния бронхит)

Причини. Почти винаги хроничното възпаление е усложнение на острото, особено когато то се повтори няколко пъти или не се излекува бързо. Хроничен бронхит може да се развие и когато се поемат всекидневно и с години прах, газове и пари като професи­онално заболяване. Пушачите на тютюн почти винаги боледуват от хроничен бронхит в различно тежка форма. Той се развива и при болестите на сърцето със застои на кръвта в дробовете. Тази болест се наблюдава във всяка възраст, но по-често у възрастните и у старците. Влажните и студени помещения и мъглите благопри-ятствуват за развитието е.

Признаци. Болният кашля и отделя слузести, слузесто-гнойни или гнойни храчки. Кашлицата понякога зачестява, а понякога е рядка. По-честа е тя сутрин и тогава болният изважда по-обилно количество храчки, които биват стъкловидни, светли, сиви или зеленикави, гной­ни, по-гъсти или по-редки. Понякога след продължително кашляне едвам излизат по няколко малки, гъсти, жилави храчки, прилични на седефени мъниста. Друг път храчките са по-обилни, не така гъс­ти или дори воднисти. Обикновено температурата не се повишава и общото състояние не е особено засегнато. Хроничният бронхит може да продължава с години, особено у старците, и да причини други усложнения да предизвика разширение на малките дихателни тръбички. В такъв случай болният изважда всяка сутрин по-изобилни и гнойни храчки, понякога заедно с тях излиза и по малко кръв, но тъмна, съсирена, не пенеста. Най-тежкото усложнение е белодробни­ят емфизем (разширението на белодробните мехурчета, алвеолите), който по-късно много често довежда до отслабване на сърцето, т. нар. белодробно сърце. Хроничният бронхит в целия свят показва постоянно учестяване. Днес той е много по-често заболяване от бе­лодробната туберкулоза.

Предпазване. За предпазване от хроничен бронхит трябва да се вземат под внимание причините, които го предизвикват, и те да се избягват на първо място често повтарящите се остри бронхити. Предразположените към болести на дихателните органи трябва колкото е възможно да избягват влагата, студения и прашен въз­дух, мъглата, да се откажат от пушене на тютюн.

Лечение. Общо за засилване на организма. За целта, когато бо­лестта е в лека форма, да се лекува по начина, изложен за острия бронхит. При по-изразени случаи лечението се провежда от лекар-специалист. Народната медицина препоръчва следното:

I.          Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема
по една чаена лъжичка смес от карамфил на зърна 50 г, канела на
прах 50 г и индийско орехче 50 г, всички стрити на прах и добре
разбъркани с 500 г чист пчелен мед, предварително врял във вод-
на баня 10 минути.

Или по 1 супена лъжица мармалад за силна кашлица вземат се 1 кг мед (предварително врял във водна баня 10 минути), 1 кг счукани и пресети бадеми, 25 г бял тамян и 15 г бяла дъвка. Всичко се счуква добре, след което се пресява през тънко сито и се разбър­ква хубаво да заприлича на мармалад. Този мармалад улеснява отделянето на храчките и очиства бронхите.

II.        Десет минути след едно от тези средства се изпива 1 чашка
от 75 г от отварката, дадена при острия бронхит (точка II), или
отварка от волски език, великденче, подбел, бъзов цвят, борови
връхчета, слез, полски хвощ, гръцка коприва, ирландски мъх (мор-
ски кадаиф), сладък корен, живовляк. От всички билки поравно
(3050 г) се прави обща смес. От нея се вземат 4 супени лъжици и
в 1 л вода врят 15 минути.

Или пък настойка от листата на див лешник с варова вода 30 пресни листа от див лешник се счукват в хаван; след това получе­ната каша се разбърква в 500 г чиста варова вода (100 г негасена вар се залива с 500 г вода и се оставя да се избистри водата). По­лучената смес, която става кафява, се оставя да престои 1 вечер, прецежда се отново и се пие (препоръчва се при силна и мъчителна кашлица). При спастичен бронхит болният да изпива по 1 чашка от 75 г отварка от босилек, лешникови листа, тополови листа (от нашата конусообразна топола), живовляк широколистен (листа) и подбел (листа) по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 супена лъжица мед и 600 г вода захлупено се вари 10 минути на тих огън. Като изстине, се прецежда.

Диета. Както при остър бронхит. Да се предпочитат храни, съдържащи витамин А, като моркови, черен дроб, краве масло, яйца. Много е полезно и яденето на кромид лук (или на сока му) и чесън до 1 глава на ден. Помагат за изчистване на храчките и успокояват кашлицата.

Вместо вода болният да пие отвара от подбел с варен мед (1 шепа подбел в 500 г вода заедно с 1 супена лъжица мед ври 10 минути), и то на глътки.

Самовнушение. С формулата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея.“

Два часа след ядене да се повтори казаното в точка I и II. При гнойни и вонящи храчки вместо една от отварките, дадени в точка II, да изпива 100 г отварка от корените на обикновена коприва (1 пълна супена лъжица корени в 500 г прясно мляко с прибавка на 2 супени лъжици мед ври на тих огън 30 минути и веднага се прецежда).

Вечер преди лягане при запек, даже еднодневен, клизма с 500 г топла вода. Следват или парна баня на главата с чай от бъзов цвят и лайка (по 4 супени лъжици от двете) с продължителност 510 минути и сухо изтриване на лицето и гърдите, или пък разтривка на гръдния кош отпред и отзад с камфоров спирт и обличане на „жилетка“, ушита от тънко хасе на 4 джоба с хоризонтални тегели (от ключицата надолу), по 1 см широки и напълнени с топла гот­варска сол, а отгоре фланелка. Едновременно се прави „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, и отгоре вълнена шапка. При главоболие се поставя „шапка“ от тензух, напълнена с пресен и гъсто замесен селски хлебен квасец (забъркан отпреди 4 часа), засилен или с 1 чаена лъжичка ситно настърган хрян, или пък с 57 супени лъжици диви кестени, настъргани с кората, и отгоре вестник и вълнена шапка. Държат се до сутринта.

V.        Сутрин. Фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и
половите органи, сухо изтриване, обличане и 10 дълбоки вдишва-
ния през носа и толкова бавни издишвания през устата.

През деня в по-леки случаи се носи „жилетка“ от тънко хасе, тропосана отвътре с 4 парчета мушама от хаваджива (25 на 25 см). Същите парчета се използуват 15 дни от едната страна и 15 дни от другата и се заменят с нови, ако има нужда.

Важни добавки. Хроничният бронхит е сериозна болест и тряб­ва да се лекува с постоянство, за да не доведе до усложнения и преждевременна инвалидизация.

Необходимо е краката винаги да са топли. Вечер след парната баня на главата добре е да се направи и гореща баня на краката, и то със същата отварка, с която е била направена парната баня, с продължителност 1015 минути.

При лечението болният да има предвид освен общите упътва­ния за болестите на дихателните органи и следното: да се пази от простуда и дишане на прах и пушек. Ако бронхитът с слаб (отде­лят се малко храчки), кашлицата е лека, задух почти няма, лятото да се прекарва на море, а през зимата в места с влажен климат и да се пият много топли течности и каши (чайове, супи, пюрета и пр.). Ако бронхитът е придружен с обилни храчки, тогава се предпочита пребиваването на сух въздух (климат) и течностите в храната се намаляват.

Освен това болният трябва да избягва престоя в запрашени и задимени помещения. Възрастните да не излизат навън при влаж­но и мъгливо време.

Температурата на стаята да бъде 1820°С. Ако въздухът е много сух, трябва от време на време да се овлажнява или с пара, или със сушене на чисти мокри дрехи.

В топло време да се спи на отворен прозорец. Зимно време и при студени крака стъпалата на чорапите да се посоляват всяка сутрин с малко счукан синап.