БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ СЛЪНЧЕВИ, ВЪЗДУШНИ И СВЕТЛИННО-ВЪЗДУШНИ БАНИ

Слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Лечебното действие на слънчевите лъчи върху някои болести е известно още от най-старите времена. Гърците и римляните са имали специални места за правене на слънчеви бани (солариуми). У нас те са използувани за пръв път от богомилите. Слънчевите бани укрепват организма на здравите, улесняват оздравителните процеси при много заболявания.

Слънчевите бани усилват обмяната на веществата в тялото, към излаганите на слънцето части става прилив на кръв, която съдържа хранителни и защитни вещества, нужни за по-скорошното оздравя­ване на заболялата тъкан.

Слънчевите бани могат да имат и обратен ефект, ако не се дози­рат правилно, ако се прилагат неподходящо при някои заболявания. Затова винаги, преди да предприемат слънчеви бани, болните трябва да се посъветват с лекар. Погрешно е мнението, че пигментирането на кожата от слънцето става успоредно със закаляването при здравите и оздравителните процеси при болните и че при по-интензивно излагане на слънце настъпва по-бързо оздравяване.

Ефикасността на слънчевото лечение не зависи и от продължител­ността на слънчевите бани. Слънцелечение, редуващо се с почивки, дава много по-добри резултати при закаляването на здравите от непрекъснато и по-дълго слънчево лечение.

Различават се три вида слънчеви бани: обикновена слънчева баня, хлорофилна (със зелени листа) слънчева баня и Питагорова (ултра­виолетова) слънчева баня.