Безалкохолни и алкохолни напитки
Безалкохолните напитки са с високо съдържане на захароза – 25–30 g в бутилка от 250 ml. Това налага внимание при консумацията им в горещите летни дни от деца, възрастни и хора, предразположени към затлъстяване.
Бозата е ферментационен продукт, получен от зърнени храни, най-често ръж, с изключително ниско алкохолно съдържание. Богата е на захари и витамини.
Тонизиращите напитки чай, кафе и кола са с основна действаща съставка кофеин, който стимулира централната нервна и храносмилателна системи. Предизвиква безсъние, сърцебиене и болкови усещания при злоупотреба (повече от две кафета дневно). Не трябва да се забравя за високото съдържание на захар в тонизиращите безалкохолни напитки. Използването на тези напитки от деца е нежелателно. Те могат да ползват кафе “Инка”, което е екстракт от ръж, ечемик и цикория и не съдържа кофеин.
Алкохолните напитки имат различно съдържание на етилов алкохол (етанол), а някои съдържат и особено опасния метилов алкохол. Някои напитки имат и високо съдържание на захар, което ги прави високо енергийни, като се има предвид, че и самият алкохол съдържа 30 kJ (7,1kcal) за 1 g абсолютен алкохол.
Според някои лекари консумацията на малки количества алкохолни напитки по време на хранене не вреди, но това трябва да се отчита в ежедневния енергиен баланс (Попов 1999, 198 с.). Според различните школи, това количество варира от 20 до 50 g чист етанол дневно. Като се има предвид, че една бира съдържа 12 g чист етанол, литър вино – 80–100 g, а концентрираните напитки съдържат 360 g етанол за литър, може лесно да се пресметне какво е относително безвредното количество алкохол за едно денонощие.
Ниската консумация на алкохол намалява риска от сърдечен инфаркт, в сравнение с хора, неконсумиращи спиртни напитки. Малките дози алкохол водят до повишаване на липопротеините с висока плътност (ЛПВП – HDL), които намаляват холестерола по вътрешните стени на кръвоносните съдове. Тези данни трябва да се интерпретират внимателно, тъй като алкохолдехидрогеназата при различните хора има различна сила на действие. При някои ниските дози алкохол могат да повишат общото ниво на холестерола и липопротеините с ниска плътност (Пак там, 199 с.).
Проучванията върху нивото на алкохола в кръвта, в зависимост от начина на консумация, показват, че приемът му на гладно е най-неблагоприятен, тъй като рязко се повишава нивото му в кръвта. Ако се консумира с белтъчна, мастна или въглехидратна храна, нивото му е значително по-ниско, като най-добър ефект имат въглехидратите.
Високите дози алкохол се считат за хронична интоксикация. При алкохолиците имунната защита е значително намалена и те често и тежко боледуват. Хроничният алкохолизъм е общо заболяване, засягащо почти всички органи и системи, особено черния дроб, панкреаса и нервната система. При подрастващите вредното въздействие е още по-голямо, поради това алкохолната консумация при тях е абсолютно забранена.
