Вагинизмът се наблюдава най-често при млади жени, които още не са започнали да водят нормален полов живот. Наименованието на заболяването произхожда от латинската дума „вагина“ (влагалище) и означава конвулсивно съкращаване на мускулите на влагалището тазовото дъно, предизвикано от действието на редица неприятни психични изживявания. В резултат на това става невъзможно проникването на мъжкия полов орган във влагалището на жената или извършването на гинекологичен преглед. Различните учени тълкуват различно това болестно явление-като защитен механизъм, като самоотбрана срещу забременяване, като последица от изживени в миналото сексуални травми, като последица от поведението на мъжа, който не може да предразположи съпругата си към сексуална близост. Вагинизъм може да настъпи при жени, страдащи от различни форми на невроза. Болните от неврастения жени се оплакват от лесна раздразнителност и повишена чувствителност, която се изразява в самоотбрана при полов акт, макар и да липсва страх от полова близост. Болните от психастения жени са тревожномнителни, с чувство на страх, неувереност, нерешителност. При.тях на преден план изпъква страх от половия акт. Разбират неоснователността на този страх, опитват се да го преодолеят, но не могат. Характерно е, че такива жени в миналото са страдали и от други страхове-от тъмнина, затворени пространства, височина, огън, вода, хирургически манипулации. При болните от хистерия жени е характерно осъзнато или неосъзнато нежелание за полов живот. Вагинизмът е като че ли средство за постигане на тази цел. При хистеричните натури отвращението и страхът от половия акт се проявяват драматично. Често актът се придружава от парещи болки, възникващи при най-малкото докосване на мъжа до половите органи на жената. Но както споменахме в началото, вагинизмът не е свързан само с болестни състояния. Според нашите наблюдения много често смущението настъпва при неправилно възпитание. В стремежа да предпазят дъщерите си от преждевременни предбрачни полови връзки родителите им внушават отрица!елно отношение към половия живот. Причината може да бъде и в погрешната информация, която тези девойки получават непосредствено преди брака от свои близки приятелки.
Ето един такъв пример: К. С. Н., 24 Г., омъжена от 9 месеца, без деца. Няколко дни, преди да сключи брак със своя съпруг, тя говорила с приятелката си за същността на половата близост. Вместо да я успокои и подчертае, че това е един красив миг от живота на жената, приятелката и започнала да я уверява, че болките били много силни, настъпвали разкъсвания на тъкани и силно кръвотечение. С такава психологическа подготовка младата жена пристъпила към първия полов акт. Въпреки внимателното отношение на съпруга в продължение на 9 месеца те всъщност не успели на осъществят полов акт. Вагинизъм може да настъпи при жената и при принудителен брак, а също така и когато мъжът притежава някои физически и морални недостатъци, предизвикващи отвращение у жената, когато мъжът страда от полова слабост и е неспособен да предизвика дефлорация. Вегинизъм е наблюдаван и след груба или много болезнена дефлорация. От всичко казано могат да се направят много изводи. Преди всичко половото възпитание на момичетата трябва да се води правилно. Трябва да се укрепват волевите качества на характера дисциплинираност, морална устойчивост, целеустременост, но без да се внушава отвращение или страх от половия живот. Необходимо е девойките да бъдат добре осведомени за анатомията на половите органи и физиологията на половия акт.