1.  ПАЗИ СЕ ОТ ПРОСТУДА

Нищо не изглежда по-банално от подобно изискване или съвет.Човек и днес не си дава сметка за опасните последици, които предизвикват простудите. Те се изразяват в прекомерно излагане на ниски температури на тялото (или на част от него) и механизмът им, изглежда, се свежда до промени, макар и кратковременни, в „тъканта“ на живата човешка плът. Различ­ните части от тази плът са различно чувствителни и застрашени от простуда.

Той определяше отраженията от простудата – в момента или в бъдеще – като „издължавания на човека към нарушения от него природен закон“.

2.  ПАЗИ СЕ ОТ ПРЕЯЖДАНЕ!

Той отдаваше особено значение на това изискване. Заговореше ли за него – мигом се въодушевяваше, както при установяване на някаква простъпка, която не бива да се премълчава. Сам той не бе аскет в храненето си. Бе просто един мъдър, скромен човек, който никога не бе допускал злоупотреби в това отношение.

При преяждането „зловредните“ фактори са два: голямо по коли­чество ядене и ядене, съставено от съмнителни компоненти. Преяж­дането поражда преумора. Плюс още разширяване на стомаха, повръщания, разстройства, смущения в нервната дейност, в работата на мозъка и пр.

Откакто се помнеше, бе вегетарианец – на неговата трапеза имаше картофи, ориз, зеленчуци, плодове, народни сладкиши. Чашата домашно вино заемаше чинно място на трапезата му. Деликатен, както никой друг, той си позволяваше да казва не „месо“, а… „мърша“. „Мършата“ претоварва не само стомаха. Попаднала там, тя дава начало на цяла поредица беди, следващи една след друга. Тя изисква жлъчни и стомашни сокове, усилена работа на червата, възбудено кръвообращение – т. е. непомерно и ненужно усилие на сърцето с последствие – изтласкване на кръв. Целият организъм на човека буквално се изтощава около съмнителното удоволствие едно парче „мърша“ да се натика в стомаха.

3. ПАЗИ СЕ ОТ ПРЕУМОРА!

Последната е състояние, в което човек изпада след определено пренапрягане на цялото си тяло (или част от него) в усилие, което по правило подценява. Без да усети, вече е пресилил мускули или нервна система. Преумората се съчетава с невъзвратими процеси, за които не си дава навреме сметка.

Пълна „реставрация“ не се получава дори когато имате усещане­то, че е вече налице. Практически това означава, че „консумираната“ веднъж преумора с нещо завинаги е променила човека – незначително макар, но потенциално опасно. Надхвърляйки оптималния предел на нашите възможности и старание, по правило тя ни закалява и повдига „прага“ на тези дадености. До известен предел това е може би здравословно. Но ако стане постоянна – довежда до такава пренагласа на изменилия се организъм, която води до ред нарушения и нездраво­словни промени.

Оттук и възможността едно усилие, близко до преумората (или изразяващо преумора в някакви „толерантни граници“), да издигне нашата активност, сила, поносимост, издръжливост и пр. над зало­женото в нас (като израз на способността ни да се променяме, „об­щувайки“ с околната среда). Но то е и възможност да „превъзмогнем“ една степен на преумора до достигане на по-висока нейна стойност и т. н., докато изведнъж всичко рухне в неочаквана и непреодолима слабост, смъкваща ни под вродения праг на издръжливост.

4. ПАЗИ СЕ ОТ ПАДАНЕ!

Главното тук е накърнената цялост на тъканта – при непосред­ственото стълкновение с нараняващия агент или „по-особена“ промяна поради разтърсване на жива тъкан и притискане о неподат­ливи компоненти (мозъчни сътресения). Те са най-опасни. Нараня­ването изменя опасно състава на тъканите, които засяга. Смачкването им, разрязването им и пр. – вън от всичко друго е промяна, която не се разкрива сама по себе си: нито в момента на нараняването, нито по-късно.

Димков бе разработил детайлно поредица от случаи на мозъчни .сътресения (травми при падане на главата), чиито последствия са I непредсказуеми, а проявата им може „да дойде“ след много години, като преди това „дава знак за себе си“ най-вече в главоболия – необяс­ними и неотстраними.

Впрочем той бе открил почти за всички видове наранявания  спасение и лечебни смеси, с които успяваше да елиминира последст­вията от падането (най-често хематом в различни степени на калциниране).