Зрелият боб е храна, но и лекарство

Най-употребяваната и обичана храна в българската кухня е бобът (зрелият боб). Този зеленчук идва от Америка и е пренесен в Европа след ХV в. По нашите земи той се сее от 300 години. Зрелият боб съдържа белтъци, близки до животинските, нишесте, флавоноиди, витамини – А, В2, С, Е, – фолиева киселина, азотни вещества, целулоза, минерални соли, микроелементите калий, магнезий, фосфор, калций, ситостерини, пурини. Кръглите зърна съдържат и протеино-фитохемо- глутинин, който стимулира защитните кръвни клетки. Стар боб може да се използва в диетичното хранене при хронични възпаления и пясък в пикочния мехур и бъбреците, при хронични артрити и ревматизъм, ишиас, подагра. В бобените шушулки се съдържат много лечебни и полезни вещества – бетаин, инсулиноподобното вещество аргинин, аминокиселини, холин, белтъци, танини, салицилова киселина, фосфор, витамин С (до 10-14 мг%), сапонини, бобен лутеин, изофлавони. Сухите шушулки имат диуретично и понижаващо захарта действие, т.е. намаляват кръвната захар. Затова се използват като лечебно средство при захарен диабет (2-3 с.л. ситно нарязани сухи шушулки в 3-4 ч.ч. вода се варят 10-15 мин и след прецеждане се пият по 100 мл (1 винена чаша) четири пъти на ден преди ядене) – под лекарски контрол и при следене на кръвната захар. При отоци от бъбречен произход се пие следната запарка: 40 г шушулки в 1 л вряща вода (до охлаждане) 3 пъти дневно по 1 ч.ч. При копривна треска се маже кожата, за да се тонизира с отвара от изсушени шушулки (20 г на 1 л вода след изваряване 10 мин). Правят се компре- си, напоени с течността. Бобените храни са противопоказни при сърдечни, стомашно-чревни, панкреасни и жлъчни заболявания, остри бъбречни възпаления, изострени гастрити, диарии, изострени болки при подагра.