Кога лещата е полезна ?

За да е разнообразно всекидневното ни меню, особено през пролетния сезон, не трябва да пренебрегваме лещата. Нейният състав включва много ценни хранителни и биологично активни вещества. Значителен е делът на въглехидратите (около 58%), по-голяма част от които (40%) е скорбялата. Лещата съдържа и не малко количество белтъчни субстанции (около 23%). Разграждането и усвояването им става по-бавно поради наличието на специфичния ензим (антитриптоза), за който е необходим по-продължителен период от време за придвижване по гънките на тънките черва. Макар и в не големи количества, мазнините в растителната тъкан са много ценни, тъй ка то са от типа на ненаситените. Минералните соли са на нива, близки до тези на фасула (фосфор, магнезий) или малко по-ниски от него (калий, калций)’ обаче палитрата на микроелементите е твърде богата (желязо, мед, манган, цинк, хром, кобалт, сяра, йод и др.). Ето защо лещата е хранителен продукт, доставящ много енергия (100 г осигуряват 340 ккал) който е свързан с градивните процеси и с обмяната на веществата в организма. Лещата е подходяща предимно за здрави хора – особено за подрастващи, спортисти и такива спортуващи, които се занимават предимно с физически труд. При малокръвие тя подпомага възстановяването на нормалното кръвообразуване, стига да не е засегнат стомашният канал. Поради увеличено газообразуване в червата, хората с леки сърдечни оплаквания трябва да проверят внимател- но поносимостта си към нея с малки количества. Но при сериозно изразени сърдечни увреждания и особено при прояви на декомпенсация, това вариво не се препоръчва. При бъбречни заболявания (особено при пикочо-каменна болест) не е добре да се консумира леща. Наличието на субстанции, укрепващи черния дроб, е основание да се разреши в малки дози при леки форми на хроничен хепатит и затлъстяване (стеатоза) на черния дроб, но под формата на пюре (претрита). При чернодробно заболяване в напреднал стадий лещата е противопоказна. Трябва да я отбягват и хората със ставни болестни прояви от типа на обменните (артрози, подагра). Диабетиците може да консумират леща в малки дози и без хляб. Хората с наднормено тегло да не посягат често към нея. При стомашно-чревни заболявания (гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит с разстройство) леща не бива да се употребява, защото състоянието може да се обостри. Но при упорит запек, обусловен от забавена перисталтика, с нея могат да се постигнат добри лечебни резултати.