За последните две десетилетия, повече от 40 милиона души в целия свят са заразени с HIV, повече от 20 милиона са починали от СПИН и усложненията му, като повече от 90% от тези хора живеят в развиващите се страни. Това дава основание в наши дни да се говори за „СПИН-епидемия“. Епидемията заема застрашителни размери в субсахарна Африка, където повечето от половината смъртни случаи при възрастните са вследствие на СПИН. В Африка е голям и броят на заразените от майките си деца. Могат да бъдат заразени и да боледуват хора във всякаква възраст, но рисковото поведение определя предимно малда възраст на заразените с HIV и боледуващите от СПИН. В България, все още, инфекцията с HIV и СПИН са срещат сравнително рядко, предимно сред определени рискови групи.

На висок риск от заразяване с HIV и развитие на СПИН, впоследствие, са изложени следните групи от населението:

• хора, употребяващи общи игли и/или спринцовки за инжектиране на венозни наркотици или други непозволени вещества
• хора, които имат сексуален контакт (вагинален, орален или анален) с човек, заразен с HIV
• хора, страдащи от болести, предавани по полов път като сифилис, генитален херпес, хламидиална инфекция, гонорея, бактериална вагиноза и др; изглежда наличието на тези заболявания обуславя известна предразположеност към заразяване с вируса на СПИН
• хора, които често сменят интимните си партньори и не използват предпазни средства като презервативи при осъществяване на полов акт
• проститутки
• хомосексуалисти – аналният сексуален контакт е установен като най-високо рисков за предаване на вируса HIV, най-вероятно поради лесната ранимост на лигавицата на правото черво; неслучайно заболяването е открито при хомосексуални мъже; в съвременни дни, обаче, сред новооткритите случаи се покачва честотата на заразените хетеросексуални хора
• хора, на които се налага често преливане на кръв или кръвни продукти като хемофилици и др. – в развитите страни тази група е изложена на минимален риск след въведеното рутинно тестуване на дарителската кръв и кръвни продукти за антитела срещу HIV, но в някои развиващи се страни, този начин на заразяване е все още актуален и обуславя такава рискова група от населението

Както при всяка инфекция, организмът осъществява защитна реакция чрез своята имунна система. Паралелно с това, обаче, HIV унищожава CD4+ лимфоцитите, които са много важен елемент на същата тази имунна система. В борбата си с вируса имунната система произвежда специфични белтъчни молекули, наречени антитела, които се свързват с вируса и улесняват неговото унищожаване. Имунният отговор срещу HIV се осъществява и от специфични имунни бели кръвни клетки, наречени макрофаги и естествени клетки-убийци, които унищоважат вируса. Предполага се, че имунният отговор спомага за унищожаването и на заразените с HIV CD4+ лимфоцити, което задълбочава отслабването на имунната система.

Изработването на антителата срещу HIV изисква определен период от време, обикновено около 6 месеца. След този период антителата се откриват в кръвта на заразения. Тези антитела нямат защитна роля и не водят до оздравяване и очистване от инфекцията. В практиката те служат за поставяне на диагнозата „HIV инфекция“. Тъй като антителата се появяват след 6 месеца, става ясно, че по време на първичната HIV Инфекция или острия HIV синдром, тестът за тях ще даде отрицателен резултат и диагнозата не може да бъде поставена.