Кръвоизлияние от белите дробове
Кръвоизлияние от белите дробове казваме на такова кръвотечение, което в голямо количество излиза (тече) от устата.
Причини. Белодробните кръвоизлияния никога не са самостоятелни заболявания, а в основата си винаги имат заболяване на белите дробове и бронхите. Тези кръвотечения могат да бъдат вследствие или на остро възпалителни поражения на самата белодробна тъкан, или пък на съединителната тъкан на дробовете, на белодробна туберкулоза, гангрена в белите дробове, наранявания на дробовете от удар, изстрел, контузия или сътресения в областта на гръдния кош и накрая на възпаление на вените и болести на сърцето.
Кръвотечението от бронхите може да бъде от белодробна туберкулоза, от аномалии в менструацията, от заразни и общи болести на обмяната на веществата (шарка, скарлатина, тифус, малария и други), от възпалителни (съпроводени с нагнояване) поражения на лигавата ципа на бронхите, а също от химически или физически раздразнения по нея.
Кръвотечение от дихателното гърло и гърлото се наблюдават по-рядко и изобщо стават при най-големите възпаления и при дълбоки гнойни процеси.
Признаци. Кръвотечението или настъпва внезапно, или го предшестват симптоми като възбуда, безпокойство и т. н. (вж. „Кръвохрачене“). Когато идва изобилно, то излиза изведнъж от устата и от носа. Кръвта се допира до мъжеца и предизвиква повръщане.
При кръвотечението болният е блед, твърде уплашен, диша бързо, покрит е със студена пот и може да припадне. Престане ли да тече кръвта, болният може и да се съвземе. За да се разбере откъде идва кръвта от носа или от дихателната тръба трябва да се знае, че при туберкулоза кръвта е червена и пенеста; ако идва само от носа, тя е червена; при пневмония ръждива на цвят. При повръщане на кръв, т. е. когато идва от стомаха, тя е черна, без въздух, смесена е с остатъци от храна и няма кашлица.
Предсказание. Ако кръвта е много, болният може изведнъж и да умре, било от изтичането на кръвта, било от запушване на бронхите с нея (последното се случва рядко). Повечето пъти кръвта престава да тече и кръвоизлиянието се повтаря след няколко часа или няколко дена.
А. Както при кръвохраченето, така и при кръвоизлиянието болният трябва:
а) да запази пълно спокойствие и веднага да легне с приповдиг-
ната горна част на тялото;
б) стаята му да е проветрена и в нея да е прохладно;
в) да не говори, да си разкопчае яката и да не мърда в крева-
та;
г) заобикалящите го да се опитат да го успокоят, защото както
казва немската поговорка „лъжата, която прави добро, е по-добра
от истината, която всява раздор“;
д) не трябва да се забравя необходимостта внимателно да се
подготви болният за едно повторно кръвотечение;
е) да му се поставят студени компреси (1015°С), които да се
сменят първо на всеки 5 минути, а после на 2 часа. Тези комп-
реси да се съчетаят едновременно или със студени компреси на
прасците, които се сменят на всеки 2 часа, засилени на стъпалата
с поставяне на горещи тухли или шишета, или пък:
ж) да му се дава да пие на глътки много студена вода и:
з) да му се направи (1-2 пъти на ден) хладка клизма (28°С) с
желатин (на 1 л вода 1 лист желатин);
и) ако започне до губи съзнание, да му се дава да мирише амоняк.
Вътрешно:
а) Болният през деня да изпие 12 чаши студена вода, в която
има разтворена и 1 супена лъжица готварска сол. Освен това да
взема или:
б) 23 пъти на ден прах от полски хвощ (вземат се 510 изсушени
стръка полски хвощ и се стриват на прах; от него се взема по 1
чаена лъжичка, разбъркан в малко мед и вода). С прекратяването
на кръвотечението спира и вземането на праха, а се пие отварка
от полски хвощ (2 супени лъжици от билката в 500 г вода ври 1015
минути), и то на всеки 1015 минути по 2 лъжици. Пиенето на отвар-
ката да продължи 2 седмици след спиране на кръвта или пък:
в) отварка от къпинови корени, дъбови кори, дебела мара, пол-
ски хвощ, овчарска торбичка, бял равнец и малинови листа.
Приготовление. От общата смес, приготвена от всички билки по равно, се взема 1 супена лъжица и в 500 г вода ври, докато остане наполовина.
Употреба. Пие се студена и често (на всеки четвърт-половин час) на глътки, докато кръвта спре. Тази отварка помага също за спиране кръвта от носа, матката и други.
г) Полезни в случая са и вземането сутрин, обед и вечер по 1 су-
рово яйце, разбъркано с половин чаена лъжичка печени и счукани
на прах черупки на яйца; или пък по 23 зърна (колкото царевично)
смола от стволовете на сливите, черешите, вишните и зарзалите.
Вземат се след ядене.
Диета. Най-добре е болният в този ден или да гладува, или да му се даде чаша студен плодов сок. След това няколко дни да се храни със съвсем лека природосъобразна (млечно-растителна) храна: овесена каша, разни ошави, сок от сурови плодове или зеленчуци, кисело мляко, лимонено желе и други.
Вместо вода болният да пие или отварка от полски хвощ, овчарска торбичка и пача трева. От общата смес, приготвена от по равни части от всяка билка, се взема 1 супена лъжица, запарва се с 500 г вряща вода, след което се оставя още 10 минути да ври; или сок от дюли, или пък студена вода с повече лимон.
При лекуването болният да пази пълно душевно и физическо спокойствие. Да не напуска леглото най-малко 710 дни, за да не лежи после цял месец.
След оздравяването в продължение на 3 месеца най-малко да се пази от всякаква тежка работа и особено от преумора и инфлуенца, които често са фатални за болни, оздравели след туберкулоза (вж. при грип инфлуенца).
Б. При счупване на ребро или дълбоко нараняване на гръдния кош да се прави казаното в том I за счупване и пукване на костите (фрактура).
В. При кръвоизлив от стомаха да се направи казаното по въпроса за кръвоизлив от стомаха (кръвоповръщане).
