Обеззаразяването(дезинфекция )

Обеззаразяването ( дезинфекция ) е комплекс от методи и средства,насочени към унищожаване на заразното начало във външната среда.То има своето определено място в цялостната медицинска практика, като  се изхожда от високата му превантивна цел за осигуряване на хигиенно съобразен начин на живот.

В исторически план дезинфекцията води началото си от дълбока древност-тя се изразявала предимно в пране миене на съдове,тяло, ръце.

За първи път Хипократ преди повече от 2000 години, изразява идеята,че факторите на околната среда влияят върху възникването и разпространението на заболяванията-говори се за епидемията като наука, а от там и какви мерки трябва да се предприемат за неразпространението на различни заразни заболявания и епидемии.

Едни от най-великите учени който се занимават който са открили методи на дезинфекция са:

Луй Пастъор(1822-95),които в процес на своите наблюдения и опити стига до заключението че при загряване на течности до определена температура някой микроорганизми умират.

През 1865 година Джоузеф Листер открива фенолът който е основата за синтезиране на редица съвременни дезинфектанти.

През 1939година Герхардт Домагк открива първото дезинфекционно средство отПАВ-зефирол(алкил-диметил-бензикониев хлорид).Оттогава са проучени няколко хиляди подобни средства,предимно като миещи, някой от който са със значителни дезинфекционни свойства.ПАВ обикновено нямат мирис,не повреждат предметите,не са или са слабо токсични.На пазара се предлагат за ръце-манипур,манисофт,октинидерм,стерилификс,трайджийн и други: за повърхности-деконекс51JN, деконекс51DR,прокура плюс,   БАК, инцидин-екстра, кватохекс, родасан и други.

През средата на 20 век  навлиза и дезинфекцията чрез механично въздействие  за обработка на белъо,хирургични инстументи и консумативи.