Оптична система на окото

Постъпващите в окото светлинни лъчи, преди да попаднат в ретината, минават през няколко пречупващи среди: предната и задната повърхност на роговицата, лещата и стъкловидното тяло. Движението на лъчите зависи от показателя на пречупване и от диоптър на кривината на повърхностите на роговицата, лещата и стъкловидното тяло. Пречупващата сила на оптичната система на окото се изразява в диоптри. Един диоптър (D) е пречупващата сила на леща с фокусно разстояние 100 см. Приспособяването на окото към ясно виждане на различно отдалечени предмети се нарича акомодация. Невъзможно е да се видят едновременно и еднакво ясно предмети, лежащи на различно разстояние от очите. Акомодацията се осъществява чрез промяна на изпъкналостта на лещата, а следователно чрез промяна на рефракционната им способност. При гледане от близко разстояние лещата се издува, благодарение на което разходящите лъчи от светещата точка се събират върху ретината. С възрастта акомодационната ссила намалява и най – близката видима точка се отдалечава от окото. Причина за това е фактът, че с възрастта лещата на окото става по – малко еластична и при отслабването на връзките на Цин изпъкналостта й не се променя или пък се увеличава само незначително. Подобно състояние се нарича старческо далекогледство или пресбиопия. Рефракцията на окото има две аномалии: късогледство или миопия и далекогледство или хиперметропия. Тези аномалии се дължат като правило на нинормалната дължина на очната ябълка.