Основни хранителни вещества(Витамини).Тяхната роля в храненето на децата
Витамините са вещества, които са необходими в много малки количества, но са жизненоважни за нормалното съществуване на организма. Пълното отсъствие от храната на някой витамин може да предизвика болестно състояние, наречено авитаминоза. Например авитаминозата на витамин С е заболяването скорбут. Ако продължително време приемът на витамини е недостатъчен, състоянието се нарича хиповитаминоза. Това става обикновено в края на зимата и пролетта, и затова говорим за пролетна умора. Най-често това се преодолява чрез допълнително въвеждане на големи количества синтетични витамини. Те повишават активността на ензимите, които разрушават не само излишните, а и наличните витамини и затова се препоръчва увеличаване консумацията на продукти, в които има нужните витамини, а не използването на синтетични.
Известни са няколко десетки витамини. Те условно се обозначават с букви от латинската азбука. В зависимост от тяхната разтворимост, се делят на две групи: мастноразтворими (A, D, E, K) и водноразтворими (С, В).
Мастнораствориме витамини
Витамин А (ретинол) е необходим за развитието на костите и зъбите на младия организъм, за функционирането на ретината и доброто цветно зрение, за кожата, за сперматогенезата. Намира се само в храни от животински произход, черен дроб на риби и домашни животни, жълтък, краве масло. В организма може да се синтезира от провитамин А – бета каротина, който се съдържа в морковите, доматите, тиквите, червените пиперки, кайсиите, пъпешите, тези плодове и зеленчуци, които имат жълто-червен цвят.
Витамин D играе централна роля за усвояването на калция и фосфора, които участват в растежа и развитието на костите. Набавя се от кравето масло, яйцата, черния дроб, хайвера. Организмът може да го синтезира в кожата под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Поради недостатъчното слънчево греене, през есенно-зимния период, на кърмачетата се дава рибено масло или витамин D в готов вид.
Витамин Е има голямо значение за функционирането на мускулите, половите жлези, хипофизата, предотвратява натрупването на токсични вещества. Основен източник на витамин Е са растителните масла (особено нерафинираните), зърнените храни, покълналото жито, пълнозърнестият хляб, овесените ядки, житните зародиши, ядковите плодове, черният дроб и яйцата.
Витамин К участва в съсирването на кръвта и се съдържа в зелените части на растенията. Може да се синтезира от чревната микрофлора и затова рядко се наблюдава хиповитаминоза.
Водноразтворими витамини
Витамин С (аскорбинова киселина) има изключително голямо значение за много функции в организма – стимулира окислителните и обменни процеси, усилва процесите на растеж, повишава работоспособността, подобрява съпротивляемостта срещу инфекциозни заболявания, участва в кръвосъсирването.
Хиповитаминозата на витамин С се наблюдава в зимно-пролетния период, когато в ежедневното меню пресните плодове и зеленчуци са малко. Храни, богати на витамин С са шипките, боровинките, цитрусовите плодове, ягодите, малините, доматите, листните зеленчуци, зелето и др. Той не може да се складира в организма и за неговото набавяне е необходима ежедневна консумация на пресни плодове и зеленчуци.
Витамин С е най-неустойчивият витамин. Той се разрушава в присъствието на кислорода от въздуха, особено при нагряване. За неговото съхранение в храните е особено важна правилната кулинарна обработка на продуктите и доброто им съхраняване.
Витамините от групата В (В1, В2, В3, В6, В9, В12, РР и др.) участват във въглехидратната, белтъчната и обмяната на мазнините. Необходими са за нормалната функция на нервната система. При хиповитаминоза се появява вялост, раздразнителност, главоболие, бърза умора, понижена работоспособност. Засягат се и редица други функции, като растежа и наддаването на телесната маса, кръвообразуването и т.н. Основни източници на витамини от групата В са хлябът и тестените изделия от пълнозърнесто брашно, кафявият неолющен ориз, овесените ядки, варивата, бирената мая, а от храни с животински произход – черният дроб.
