Пийте боза !

• Много е важна за вашето здраве!
• Освен, че е приятна и вкусна, тя и лекува.

Много древни племена, населявали предна Азия, Задкавказието и Балканския полуостров са пиели боза. Старите траки, гърци и славяни са използвали
просото за приготвяне на боза. Днес бозата се приготвя главно от просо, но се използва и ръж и царевица.
Просото, от което се прави бозата, има следния химичен състав: белтъци – 8,4 г% мазнини – 2,3 г%, въглехидрати – 65,42 г%, калций – 14 мг%, фосфор – 327 мг%. Калцият има противовъзпалително действие, маггнезият успокоява нервната система, калият е с пикочно действие, натрият е необходим за водното равновссие на организма, фосфорът участва в работата на мускулната и нервната системи. Обикновено от 1 кг просо се приготвят 5-8 кг боза. при приготвянето на бозата се цели скорбялата да се разпaдне на декстрин, дизахариди, монозахариди (глюкоза),
които по-лесно се усвояват от храносмилателната система, белтъците – на пептони, полипеnтидите на аминокиселини, които именно се усвояват. Посочените изменения стават под влияние на гъбичките, предизвикващи спиртна ферментация, на млечно-киселите бактерии и др. Химическият състав на бозата след 48 часа ферментация е следният: вода – 87,96 г% сухи вещества – 12,04 г%,
мазнини – 0,41 г%, пепел – 0,27 г%, белтъци – 1,2 г%, алкохол – 0,16 г%, въглехидрати – 9,58 Г%. Освен това бозата съдържа в променливи неголеми количества витамини от група В (В1, В2, В3, В6 И др.). 100 г боза доставя на организма 45 калории. Бозата може да бъде гъста, рядка и малцова. Гъстата боза трябва да съдържа не по-малко от 10 г% захар и 15/17 г% сухо вещество. Рядката боза трябва да съдържа не по-малко от 8 г% захар и 13/15 г% сухо вещество. Малцовата боза е тази, за приготвянето на която се използва ечемичен малц. Приготвената боза не бива да престоява повече от 3-4 дни. Държана дори продължително време в хладилника, тя променя вкуса си, понеже увеличава киселинността си и става неприятна за пиене. Млечнокиселите бактерии, поети с храната под формата на кисело мляко или боза, след като достигнат до червата се задържат там и при благоприятни условия произвеждат млечна киселина. Тази киселина спира развитието на гнилостните микроби – особено при употребата на храна, богата на белтъци – и постепенно прогонва тези микроби. Чрез млечнокиселите бактерии се постига естествена дезинфекция на червата. След дългогодишни наблюдения на действието на бозата, приготвена от просо, при лекуване на диария, дизентерия, ескудативни диатези, кожни болести д-р И. Танев е получил много добри резултати. Особено добре се влияят от лечението с боза диариите, причинени от гнилостни бактерии. Тъй като е бедна на мазнини и е богата на въглехидрати и на млечна киселина, бозата е много добро питие, предпазващо от стомашно – чревни разстройства особено през горещите летни месеци.