Пубертет, хлапашки години, философии и тънкости в общуването
Да се опитаме да вникнем по-дълбоко и да разгледаме с помощта на няколко примера. Веднъж влязох незабелязано в класната стая на еднн 7-и клас и какво да видя: твърде много врява, няколко момчета се боричкат, една групичка избухва в смях над току-що разказана весела случка или виц. В дъното на стаята едно момиче се защищава срещу ияколко момчета, които се опитват да го гъделичкат, а други гълтат въздух, за да се оригват шумно. Удивен, питам какво става тук. Разтапяйки се в широка усмивка, едно момче отговаря: „Пубертетничим, нищо повече!“ Означава ли това, че пубертетът е период на безотговорност? Като „пубертетничим“ , можем ли да правим каквото си щем и да не отговаряме за поведението си? Това са биологични процеси в тялото ни, това са „жлезите“, те ни правят такива! Вероятно момчето беше чело или чуло нещо подобно. Такова е било и мнението на някои специалисти в миналото. Ще ви разкажа още една случка. Поради строеж пешеходната пътека беше стеснена и разминаващите се трябваше да си отстъпват взаимно пътя, за да тече потокът и от двете страни. Група млади момчета се сблъскаха на това място с по-възрастен мъж. Може би е бил ядосан от нещо или възбуден, или му се е сторило, че те не се движат достатъчно бързо, но каза нещо подобно на „Зелени дангалаци, я се помръднете!“ „Я по-спокойно, татенце!“, отговори един от младите и запристъпва още по-бавно. И така колкото повече старият човек се караше на зелените „хлапета с жълто около човката“, толкова повече те се сплотяваха и съпротивляваха, накрая съвсем му препречиха пътя. Общото противодействие разви у тях чувство за солидарност, за обединяване в единна група. Те самите усетиха: едннението прави силата дори и срещу възрастните. Осъзнавайки превъзходството на физическата
сила, те се забавляваха с ядосания ругаещ мъж: „Само спокойно, татенце, иначе ще ти пострада здравето…“
Случи се да мина в този момент покрай това място. Потупах по рамото младежа, стоящ пред мен, и казах ясно: Господине, мога ли да мина оттук?“ Със силен глас момчето надвика другарите си: .. Внимание, дайте път!“ Всички се разстъпиха, макар че някои го направиха с нежелание. Благодарих им и с жест на ръката поканих стария мъж: „Моля, след вас!“ Така конфликтът беше решен. Какво се бе случило? Старият мъж не беше се отнесъл към младежите според възрастта им. Унижаващите забележки „зелени“, „жълтоклюни“ са предизвикали противодействие. Те не са вече деца и съвсем не желаят да се отнасят с тях като с деца. Когато се отнесем към младите хора като към равни, те са готови да реагират като равноправни партньори. Така например младежът, към когото се обърнах, не само че отстъпи, но се и намеси активно, въвеждайки ред и подканяйки другарите си. Биологичните процеси, извършващи се в организма, в този момент не променяха нещата. Решителна беше промяната в отношението: отначало заговорени като „зелени“ и „жълтоклюни“, Т.е. като обект на укор и кавга, а после като равноправни другари, които трябва да помолим. Като обобщение можем да кажем, че социалното вграждане, общественото положение на младежите днес е променено. Това е указание, че пубертerните прояви не са продиктувани само от възрастовите промени, а и от съществуващото в момента положително или отрицателно отношение на околните. Не бива да правим общи заключения само от две примерни случки. Нека си зададем въпроса, какво е било поведението през пубертета – период, означаван често като хлапаmки години в различните епохи.
