Хуморална регулация

-         В живите организми съществува съгласуваност във функции на отделните клетъчни тъкани и орагни. Съществува взаимодействие на психичните процеси определящи единството на организма и приспособяването му към промени в условията. Химични процеси се извършват в определена последователност и скорост, под контрола на биокатализаторни хормони, витаминни ензими. Хормоните се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Жлези без отворни канали. Хормоните се отделят в кръвта, като чрез нея достигат до всички клетки и тъкани, но оказват влияние само върху тези клетки,  които притежават по повърхността си рецептори за тези хормони. Тези хормони, които се движат в кръвта, могат да оказват влияние върху обмяната на веществата, могат да влияят върху имунитета. Те също така действат върху прицелни клетки, действат дистантно. Има хормони, които действат паракринно (една клетка произвежда хормон, който се отделя около клетката и ще подтиска съседните клетки). Въздействието е т.н. автокринно действие. Произведените хормони имат рецептори и действат на същата клетка, която произвежда хормони, принадлежат към 3 основни групи: пептиди, стероидни / полови и производители на аминокиселини.

Пептидните хормони не могат да приемат през клетъчната мембрана. Това са хормони на предния дял на хипофизната жлеза, отделяни от хипоталамуса (зад стомашна жлеза). Стероидните са липоразтворими и преминават лесно през клетъчната мембрана. Това са хормоните на надбъбречни жлези. Това е общото за хормонална циркулация. Централната жлеза е хипофизната.

-         Хипофизна жлеза – тя контролира всички жлези с вътрешна секреция. Разполага се в турското седло на клиновидната кост, заемаща централната част на основата на черепа (тежи около 0,5 гр.). Свързва се посредством краченце с ядрата на хипоталамуса (част от междинния мозък). Разделя се на 3 части – преден, среден и заден дял.

• Преден – съставен от клетки. В зависимост от багрещите си способности, клетките се делят на: 60% нямат гранули в житоплазмата. Тяхната функция не е изяснена. Останалите около 10% – 30%, които съдържат червено оцветени гранули в цитоплазмата си:
• Произвеждат растежен хормон – хиперфункция в детска възраст – гигантизъм. Хиперпродукция на израснали индивиди – акромегалия. Хипофункция – хипофизарни джуджета. Със запазени умствени способности.
• Хормон, стимулиращ лактациите (отделяне на мляко)
• Отделят хормони в кръвта.

-         Клетки със сини гранули (5% – 10%):

• Произвеждат тропни хормони – стимулират функцията на останалите жлези с вътрешна секреция.
• Тиреотропен хормон – стимулира щитовидната жлеза
• Адренокортикотропен (АКТ) хормон – стимулира надбъбречната жлеза.
• Полови хормони – яйчници
• ФСХ – естрогени
• Лутенизиращ хормон (ЛХ) – влияе върху жълтото тяло

-         Среден дял – стимулира пигментна обмяна

-         Преден дял – в ядра – в хипоталамуса – стимулира функцията на предния дял.

-         Заден дял – само се натрупват хормони. Образуват се в две ядра на хипоталамуса. Аксоните слизат в задния дял. Невро – секреторни клетки.

• Антидиоретичния хормон – той стимулира обратната резорбция на водата в събирателното каналче в бъбрека.
• Окцитоцин – стимулира контракции на матката.Ако се наруши функцията на жлезата – кохекция (рязко отслабване).

-         Щитовидна жлеза – в предната срединна част на шията. Заляга върху хрущялите на ланекса и трахеята. Има два дяла – ляв и десен – свързани с провлак. Тежи около 35-40 гр. Състои се от т.н. щитовидни фаликули. Вътре има кухинка, където се натрупва хормона. Има сферични телца, покрити с един ред кубични клетки – щитовидни фаликули. Те произвеждат два хормона – 3 йод тиронин и тироксин (4 атома йод). Тези хормони се свързват с белтъка и се натрупват във вътрешността на фаликулата. При нужда освобождават се от белтъка и отиват в кръвта. Щитовидната жлеза отделя и още един хормон без йод, който регулира минералната обмяна.

-         Хипофункция и хиперфункция – хормони с йод са необходими за узряването на централната нервна система.

• Хипофункция – в ранна детска възраст (1г.) води до кретенизъм. Изостанали физически и умствено деца. При израснали индивиди – микседем – хората започват рязко да напълняват, особено в областта на шията. Кожата става суха, груба. Стават бавни, това са индивиди с умствено и физическо изоставане.
• Хиперфункция – в ранна детска и късна възраст води до титиотоксекозис (базедова болест), хората се хранят, а отслабват бързо, увеличава се щитовидната жлеза, изпъкват очните ябълки, бърза смяна на насторението. Повишава се обмяната на веществата, бързо изгарят въглехидрати, мазнини и др.

-         Щитовидни хормони – действие – активира ДНК в ядрото на клетките. На клетки с рецептори, увеличава количество на информационно РНК, стимулира окислително фосфорилиране в митохондрии, увеличава белтъчната синтеза и се мобилизират липидите в мастните липа.

-         Гуша – разрастване на щитовидната жлеза, козметичен дефект. Няма хормонални промени.

-         Около щитовидни жлези – 4-6 телца с форма и големина на грах. Разполагат се или по задната повърхност на щитовидната жлеза, или вътре в нея. Те са изключително важни. Изградени са от повлекла от клетки, които извеждат паротхормон. Води до мускулни спазми – рязко спадат клациеви йони и ако обхванат сърцето и дишането – човекът умира.

-         Надбъбречна жлеза – двоен орган и се разполага върху горния полюс на бъбреците. Състои се от кора и сърцевина. Кората се състои от 3 разположени една под друга зони. В най – повърхностна част – клетките са събрани в структури, които регулират минералната обмяна и произвеждат минералколтикуиди. Втората зона е радиално разположена към центъра на клетка, произвеждаща глюкокортикоиди – те регулират въглехидратната обмяна. Третата зона – мрежеста – произвежда мъжки полови хормони. При предаването на нервната информация от една клетка на друга, адреналин и норадреналин. Унищожаването на кората води до Адисонова болест. Характеризира се с ДДД (почерняване на кожата, депресия, диария).

-         Епифизна жлеза – в главния мозък. Малко колкото просено зърно. Изградена от малки светли клетки и между тях глиални клетки.Тя регулира циркадния ритъм (редуване на ден и нощ), отделя два вида хормони – серотонин през деня, който се превръща в мелагонин през нощта. Може да се развие ранен пубертет, настъпва през 6-7г. възраст. Нарушаване на нейната функция.

-         Тимусна жлеза (гръдна) – задгръдната кост. След раждане се развива добре до пубертета. След 18 – 19 г. тя закърнява и се превръща в мастно тяло. Обратно се развива. Изградена от лимфоцитна тъкан. Лимфоцитите в червения костен мозък и по пътя на кръвта получават своята имунна компетентност. Те се превръщат в Tly. Tly напускат тимусната жлеза и се заселват в лимфните възли, делят се и се превръщат в клетки килъри,клетки с имуннологична памет.