Д-р Илиян Стоев, неврохирург в СБАЛ „Гръбначен център“

- В много ортопедични и неврохирургични заведения има отделения, където може да се окаже такава помощ, но ние сме първата специалицирана и акцентирана болница за лечение на гръбначни заболявания. Т.е. нашият акцент е поставен върху гръбначния стълб.

• С какво точно се характеризират заболяванията на гръбначния стълб?

- Този въпрос е много широк, тъй като тези заболявания могат да бъдат както травмени, така и дегенеративни, неопластични и др. И всяка една от тези групи си има специфични характеристики. Но ние в нашата болница се специализирахме върху най-широката група от тези заболявания – дегенеративната и техния ефект върху нервните коренчета и гръбначния мозък.

• Кои точно тези дегенеративните заболявания на гръбначния стълб?

- Това са дисковите хернии, спинозата на гръбначния канал, която може да бъде няколко вида и ефектите от тях от притискането на нервните коренчетата на гръбначния мозък. Те се изразяват в сетивни и двигателни нарушения на крайниците или тазово-резервоарни разтройства.

• Каква е най-честата причина за тези заболявания?

- Това е един много труден въпрос, защото истинската причина не е известна. Може да се направи паралел с остаряването на организма или с преждевременното остаряване на гръбначния стълб. Защото междупрешленните дискове, които се състоят от хрущял в определен момент започват да губят водното си съдържание и започва процеса на дегенерация. Това ги прави по-уязвими на травми и в резултат на това се получават заболяванията на диска, чиято крайна фаза е дисковата херния.

• Вие правите безкръвни операции. Новост ли са те у нас?

- За нашата страна може би да, за гръбначната хирургия – не. Тя се е развила от 20 г. насам. Това са т.нар. минимално инвазивни методи на лечение, при които лечение се провежда или през малки разрези, или пункционно с игли с различна дебелина. Целта е да се нанесат минимално травми на тръканите, през които се минава, за да се стигне до гръбначния стълб. В България освен при нас и на други места се правят подобни процедури, но ние се опитахме да ги обединим всички, за да разширим техния обхват.

• С какво минимално инвазивна хирургия е по-добра от класическата?

- Първо нанася по-малко травми на организма. Освен това изисква по-лека анестезия по време на операцията, което прави рисковите на пациента много по-малки. Времетраенето е значително по-кратко, болничният престой също, част от процедурите могат да се извършват амбулаторно, което намалява разходите на пациентите. Самите те се възстановяват много по-бързо и това са значителни предимства, особено ако имаме предвид, че 70% от пациентите на класическата хирургия са евентуални пациенти на минилано инвазивната хирургия.

• Можете ли да направите обобщение на база някаква статистика – има ли тревожна тенденция такъв тип заболявания да се увеличават?

- Това е сериозен проблем, но истинска статистика за България няма. Има статистики, правени на аналогични на България страни, като най-общо казано 80 % от населението в определен момент страда от болки в гръбначния стълб.

• Работите със здравната каса. Тя какво поема от лечението на пациентите?

- Касата поема болничното лечение по клинична пътека. В същото време искам да кажа, че не е задължително да се извършва болнично лечение или операция. Консултацията не винаги завършва с това. Някои хора се нуждаят просто от съвет, други от окуражаване, трети от рехабилитация, кинезитерапия, промяна на начина на живота, избягнаве на възможните конфликти от живота им по отношение на гръбнака

Консултативният кабинет в болницата записва пациенти всеки работен ден на телефони: 02/917 09 50, 02/917 09 57. Повече информация можете да намерите на официалната страница на болницата www.spine-center.bg.

Цистит представлява възпаление на пикочния мехур

По своята същност пикочният мехур представлява кух орган, наподобяващ балон. В него се събира отделената от тялото ни урина. Когато пикочният мехур се напълни, до мозъка ни се изпращат сигнали, че имаме нужда от уриниране.

При наличието на цистит сигналите, че ни се уринира, се смесват с тези на болката, при което се стига до ситуацията, че си мислим, че ни се уринира, a в мехура няма достатъчно урина за това действие.

Причините за появата на хроничния цистит все още не са еднозначно определени от страна на специалистите, като сред най-честите обстоятелства, които се свързват с появата му, са наследствената предразположеност, алeргична реакция, инфекция, възпаление и др.

Първите симптоми на цистита са свързани с парене или болка по време на уриниране, съпътствани от честа необходимост за посещаване на тоалетната. Цветът и консистенцията на отделяната урина се променя, появява се и неприятна миризма. В зоната на тялото непосредствено над пубисната кост често се появява остра болка или дискомфорт.

Когато става дума за хроничен цистит, към изброените дотук симптоми трябва да се добави дори прекалено честата необходимост от уриниране през всяко време на денонощието. Количествата на отделената урина са нищожни, но може да се стигне дори до 60 уринирания на денонощие. Болката е много ясно изразена, като при жените е в областта между ануса и вагината, а при мъжете – между скротума и ануса. По време на секс болката се увеличава. Може да се появи и кръв в урината.

Фотофобията се среща сравнително често

С това оплакване се будят и лягат мнозина или по-точно тези, които страдат от фотофобия.

Фотобията се определя като състояние, при което налице е изострена чувствителност по отношение на светлината, която причинява дискомфорт, дори болка. При тези, които страдат от това състояние, излагането на нормална светлина нанася същите поражения, както при останалите гора, които излизат от тъмна стая и преминават в силно осветено помещение. Тези, които страдат от фотофобия, не са в състояние да се адаптират към новите условия и изпдат в криза от светлината.

Според редица проучвания фотособията може да се престави като индикатор за бъдещо развитие на редица заболявания или като ефект от определена медикаментозна терапия. Самите проявления са налице всеки път, когато зеницата се разширява и не успява да възпрепятвства попадането на големи количества светлина в окото.

Възпаление, развиващо се във външната страна на окото, също може да доведе до появата на фотофобия и до обостряне на симптомите й. Същото важи и за някои проблеми с ретината. Такова например е отлепянето, което също причинява редица проблеми.

Най-често фотофобията, която не е предизвикана от конкретно заболяване, се среща при хората със светли очи (зелени, сини и пр.), тъй като при тях количеството на лутеин в ретината е по-ниско, а оттам и защитата срещу слънчевата светлина по-слаба.

Уртикарията се появява при повишена кожна чувствителност

Какво трябва да знаем за уртикарията, причинена от слънцето?

Соларната уртикария се характеризира с появата на натрапчив, сърбящ обрив малко след непосредственото излагане на слънце.

За щастие, заболяването се среща сравнителни рядко – то се среща веднъж при 20 човека, страдащи от различни заболявания, свързани с фоточувствителност на кожата. По-малко от 1% от случаите на хронична уртикария се дължат на свърхчувствителност по отношение на слънчевите лъчи.

Както и при останалите подобни състояния, така и при този род уртикария, се появяват лезии, видимо надигнати спрямо разположената около тях кожа, границите им са неправилни, а цветът варира от светлорозов до по-наситени нюанси. Сърбежът, до който соларната уртикария води, е изключително интензивен, особено на местата, които по правило не се излагат често на непосредствена слъчнева светлина.

Успокойтелен е фактът, че след преустановяване на непосредственото излагане на слънце, лезиите изчезват, без да нанасят кавито и да било поражения върху засегнатите кожни участъци.

Освен появата на симпотими, ясно видими по кожата на пациента, соларната уртикария се характеризира и с неразположения от общ характер. Като такива най-често се посочват световъртежът, гаденето, рязко понижаване на кръвното налягане, а когато излагането на слънце е директно и не е предшествано от подготовка, може да се стигне и до по-тежки форми на оплаквания, като бронхоспазъм, задух и други алергични реакции.

Препоръчително е в подобни случаи да се потърси съвет от специалист.

Кисти в бъбреците

Кистите по правило представляват торбички, изпълнени от течност, като размерите на тези образувания варират. Особеното при тях е, че те могат да възникнат във всеки един човешки орган. Въпреки това обаче откриването им често не е съпътсвтано с определени оплаквания, а се свързва с профилактични прегледи и интеврвенции.

Кисти се появяват и в бъбреците, като особеното в случая е, че е възможно да става дума не за появата на една киста, чието премахване слага край на проблема, а за поликистозност в бъбреците. Това състояние често е с наследствен характер, а лечението е трудно и в много случаи неефективно.

Когато кистите в бъбреците увличават своя брой и размери, органите придобиват вид на грозд. След достигане на подобно състояние, консервативните методи за лечение са почти неприложими.

Първият елемент на терапията е премахване на инфекцията в пикочните пътища. Когато тя е овладяна и когато кистите са много на брой, се налага операция, която обаче не обещава, че ще предотврати повторното развитие на кисти в бъбреците.

Колкото и песимистично да звучи, за много пациенти, които страдат от поликистозни яйчници, единствената надежда се корени в това болестта да настъпва бавно, за да могат бъбреците да изпълняват своите функции за по-продължителен период от време.

Ако същестува наследствен риск, от особено значение са редовните профилактични прегледи.

Апнеята се появява и по време на следобедната дрямка

Апнеята представлява дихателна пауза, която се появява по време на сън и която предизвиква редица смущения. В голяма част от случаите става дума за пауза с продължителност над 10 секунди, като е възможно задържането на дъха да трае до няколко минути. Следва възстановяване на нормалното дишане, но сънят вече е прекъснат, пулсът е учестен и човек не е в състояние да продължи пълноценната си почивка. Често връщането към нормалното дишане е съпроводено от хъркане и издаване на други смущаващи звуци, както за страдащия от апнея, така и за неговите близки.

Апнеята може да се прояви няколко нощи поред или да остане скрита за повече от седмица, след което на дневен ред идва нова и серия от появи. След прекарана поредица от нощни събуждания човек се чувства уморен, неотпочинал, което се отразява на поведението му през деня. Още по-голям дискомфорт сънната апнея създава поради факта, че тя не може да бъде установена и диагностицирана от специалист, като не са и разработени никакви тестове, било то кръвни и ли други, чрез които тя да бъде уловена.

Медицинските хроники сочат, че много от пациентите дори не знаят за състоянието си, защото проявленията му са единствено по време на сън и ако не последва разбуждане, моментното задържане на въздуха се възприема като част от съня.

Сънят облекчава диабета

Австрийски учени са доказали, че сексът и сънят са двете практики от ежедневието, които са в състояние да окажат положителен ефект въру симптомите и проявленията на диабета.

Според изследователи от университета в Инсбурк диабетът е заболяване, което в голяма степен се обуславя от състоянието на хормоните в организма. Именно поради това и поради факта, че голяма част от хормоналнозависимите болести се намират в пряка връзка с половите функции на пациента, сексуалната активност е от особено значение за неутрализиране на някои от основните проявления на болестта.

Освен със секса, диабетът се намира и в пряка връзка със съня и по-скоро с различните фази, през който той преминава.

Според изследователите при хората, при които фазите на съня са разменени – става дума за това, че през нощта те са физически и психически активни, а през деня са перманентно сънливи, рискът от по-тежки форми на заболяването се увеличава. Това се обяснява с обствоятелството, че ендокринната система фунцкионира най-активно в сутрешните часове на денонощието. Ако през това време човек спи, то тялото му не би било в кондиция да възпроизвежда необходимите количества хормони.

Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че физическата активност – под формата на движение и упражнения – е от осбено значение за овалдяването на болестта.

Ден за борба с диабета by fbpf

Лечението на Хашимото е доживотно

Болестта на Хашимото, наричана още синдром на Хашимото, представлява автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза. С развитието на болестта тъканта на жлезата се унищожава от протичащата инфекция.

Въпреки че пациентите зачестяват, все още не е определена точната причина за появата на Хашимото. Според някои от изследователи стресът е основният фактор, отключващ заболяването. Установено е обаче, че и лечението на редица други заболявания, при които пациентът е бил изложен на облъчване, може да се окаже решаващо за появата на болестта. Не без поддръжници е и тезата, че синдромът на Хашимото се дължи на генетична аномалия, проявяваща се на определен етап от човешкия живот.

Наличието на толкова версии за появата на заболяването кореспондира и с отсъствието на конкретно лечение на болестта. Въпреки че по правило терапията започва с приема на тиреоидни хормони, последва доживотно лечнение с различни медикаменти, препоръчвани от лекаря, който следи развитието на болестта.

Все още медицината не е достигнала до единомислие за това кое е правилното лечение, което не би предизвикало странични ефекти и увреждане на организма в цялост.

Поради това голяма част от пациентите залагат на нетрадиционните методи за лечение, каквито са импулсния метод и хомеопатичните терапии. Тяхната цял е да стимулира щитовидната жлеза повторно и да й спомогне да се възстанови.

Най-разпространена е чернодорбоната цироза

В най-голяма степен, когато се говори за цироза, става дума за алкохолна цироза, въпреки че съществуват и други форми на чернодрбобна цироза.

В миналото цирозата се е разглеждaла като една от рядкосрещаните болести, но към днешна дата броят на заболелите прогресивно расте. Стряскащо е и уточнението, че в миналото съотношението на мъжете и жените, страдащи от цироза, е биуло 3:1, докато в момента стойностите са почти изравнени.

Най-често чернодробната цироза се появява при пациенти между 30 и 60-годишна възраст.

Началото на заболяването се свързва с оплаквания от общ характер: загуба на тегло поради перманентна липса на апетит, отпадналост, уморяемост, невъзможност да се изпълняват традиционните ежедневни задължения, още гадене и чести позиви за повръщане.

Видими са и редица изменения в кожата – оцветяване в жълто на определени кожни участъци и склерите на очите, появата на депигментирани петна, съдови звезди. Дланите и стъпалата придобиват оранжево-червен цвят.

Част от симптомите създават объркването, че болният страда от хроничен хепатит, но в последствие заболяването се развива и се наблюдава тежест в областта на дясното подбедрие, неестествено подуване на корема, чернодробна недостатъчност, повръщане на кръв.

Докато цирозата не придобие ясна симптоматика обаче, заболяването трудно се диагностицира, затова в редица случаи то се открива случайно, когато налице не е клинично подозрение за наличието му.

Инфекциите на пениса изискват внимание

Колко точно е мъничка и какво трябва да знаем за някои от най-често срещаните възпаления в областта на мъжкия полов орган.

Фимоза – характеризира се със стесняване на препуциума, което води  до невъзможност той да бъде изтеглен и да премине през главата докрай. При мъже в зряла възраст това най-често се дължи на втвърдяване и удебеляването му след зарастване на раничка. При по-резки опити препуциума да бъде изтеглен докрай е възможно да се получат разкъсвания, а оттам и редица възпаления. Това състояние от своя страна е предпоставка за развитието на баланит и рак на пениса. Лекува се оперативно.

Баланитът е възпаление на главата на пениса. Ако то се появи едновременно с възпаление на препуциума (постит), заболяването се нарича баланопостит.

Основните симптоми на баланита са зачервяване, видимо възпаление и сърбеж, като най-често причина за появата на инфекцията е бактерията Candida albicans. Същите неразположения, най-отчлетливото от които са малките червени петна по главата, могат да са индикатор и за наличието на венерическа болест, гъбички, дразнене от въздействието на елемент от околоната среда.

При баланит се препоръчва високо ниво на личната хигиена и при необходимост консултация със специалист.

Лимфоцеле – това е състояние, което се среща сравнително по-рядко. Получава се като резултат от прекалена сексуална активност или мастурбация. При този род инфекция налице е удебеляване, разположено плътно под долната част на главата, появило се след подуване и запушване на каналите, чрез които лимфата се оттича от тялото. Добре е своевременно да се извърши консултация с лекар в областта, като в най-голяма част от случаите единствената терапия е въздържанието от сексуални контакти, докато инфекцията отшуми.

Когато органите и главно мускулите не могат да използват глюкозата за набавяне на енергия, настъпва усилено разграждане на мазнините, които също са енергиен източник. Увеличава се над нормата количеството на мастните продукти в кръвта. Тъй като и тяхното използуване е свързано отчасти с инсулина, при недостига му мастните съединения, особено т. нар. кетонови тела, се увеличават и нарушават функциите на клетките. Заедно с усиленото отделяне на урина се губят други ценни телесни съставки — вода, натриеви соли, калиеви соли и др. Променя се съставът на телесните течности — кръв, междуклетъчна течност и др.

Организмът се обезводнява. Всичко това може да напредне до такава степен, че да възникне състояние, несъвместимо с живота. Натрупването на продукти на мастната обмяна още повече задълбочава обменните аномалии, променя реакцията на кръвта и телесните течности в кисела, потиска жизнените функции на клетките. Развива се състояние на диабетна кетоацидоза, която може да прогресира до диабетна кома (състояние на безсъзнание в резултат на тежките обменни разстройства, дължащи се на инсулинов недостиг). Инсулиновият недостиг се отразява чувствително и върху белтъчната обмяна. Намалява синтезирането на сложни белтъчни съединения (ензими, хормони и др.). Това допълнително нарушава правилното протичане на обменните процеси. Настъпва разграждане на клетъчните белтъци, увеличават се техните разпадни продукти. Някои от последните също имат токсичен ефект върху клетките и задържането им в организма се отразява неблагоприятно. Такива са преди всичко продуктите на обмяната, съдържащи азот. Увеличението на азотните съединения по време на диабетна кетоацидоза допълнително натоварва обменните пътища и потиска правилното протичане на някои биохимични реакции. Повишава се кръвната урея, нараства и количеството на кръвния креатинин.

Всички описани по-горе биохимични аномалии могат да бъдат отстранени при премахване на инсулиновия дефицит чрез инжектиране на инсулин. Това показва, че в основата на обменните разстройства при диабета лежи преди всичко инсулиновата недостатъчност. Тя отключва цяла верига от биохимични процеси, които съдействат за все по-голямо и по-голямо задълбочаване на обменните аномалии до степен, несъвместима с живота. Имайки предвид всичко това, ние не трябва да смятаме, че обменните разстройства при диабета се изразяват само с хипергликемия. Те са многообразни, сложни и зависими едни от други. Само чрез разглеждането им в такава тясна връзка ще може да се разбере същността на захарната болест. Не се препоръчва тежък физически труд като къртене,събаряне на сгради, носене на тежки предмети, изхвърляне на стари мебели, почистване и др.

спокойни. Имат дразнене при уриниране. Когато камъчето е ниско в пикочопровода или в пикочния мехур, при уриниране плачат или тропат с крака. В 40% се наблюдават колики, в 45% — мътна урина, а в 70% — видимо кървава урина. При микроскопско изследване на урината при всички се намира кръв. Това показва, че при всяко най-малко съмнение трябва да се изследва урината. Установяването само на червени кръвни телца, обикновено при неинфектираните случаи, дава повод на много лекари да мислят за нефрит.

При децата има още две важни особености: в 25% от болните се намират сериозни вродени малформации, които предизвикват застой на урината, и 15% от камъните са уратни, т. е. прозрачни за рентгеновите лъчи.

Наблюденията върху бъбречнокаменната болест у децата показват, че за да се получат по-добри резултати от лечението, необходимо е и по-ранното им откриване. Това налага по-пълни изследвания при всяко съмнение за Тази болест. Изследванията са същите, както при възрастните. За уточняване на болестта и състоянието на отделителната система е абсолютно необходимо да се направи урография. Цистоскопия се налага много рядко, но тя се извършва дори при кърмачета. Произвеждат се специални цистоскопи за тази цел.

При децата могат да настъпят всички познати усложнения, както при възрастните. Например ние наблюдавахме дете на една година с повишено кръвно налягане вследствие на камък в легенчето и тежък възпалителен процес. След оперативното премахване на бъбрека кръвното налягане се нормализира.

От изложеното дотук се стига до извода, че всички болни деца, съмнителни за бъбречнокаменна болест, трябва да бъдат подлагани на пълен урологичен преглед. Това се налага още повече от факта, че те могат да получат всички усложнения на болестта, каквито наблюдаваме при възрастните.

Заседяването често поражда гръбначни болки

Застоелият начин на живот е сред основните причини много млади хора да се оплакват от болки в кръста и в гърба.

Голяма част от деня си хората прекарват в седнало положение, което видимо забавя кръвообръщението, а гръбначният стълб, който по принцип е слабо кръвоснабден, страда в най-голяма степен. Той остарява преждевременно и от факта, че докато седим, определени части от опорно-двигателната система са подложени на най-голям натиск.

В голяма степен болезените сецвания и схващания се дължат и на наднорменото тегло. При хора, при които килограмите са вповече, гръбнакът е подложен на заничително по-голям натиск.

При хората, които прекарават деня в седнало положение, а след това правят опит да компенсират, като посетят фитнес залата например, съществува риск от пренатоварване и то точно на онези нива она гръбначния стълб, които са застоели в най-голяма степен. В някои случаи дори най-елементарното упражнение може да предизвика остра и продължителна болка.

За да се преодолеят този род проблеми, специалистите препоръчват прилагането на две прости и успоредни стъпки. Това е комплексното лечение, съчетано с вторична профилактика.

В същото време всеки, които се оплаква от болки в кръста или гърба, трябва да се придържа към схема на движение, при която резките навеждания, продължителното заседяване, усукванията трябва да се избягват.

Значение за възникването на женските болести имат и редица прекарани други заболявания: на обмяната на веществата, на кръвта (анемия), на сърцето (порок), а и някои психически болести, инфек­циозни (особено туберкулозата) и др.

Лошото хранене с недостиг на витамини, лошите условия на живот при неспазване на личната хигиена и хигиената на половия живот, тежката професия с различни вредности (олово, живак, тютюн, чести­те аборти и раждания, затлъстяването) имат пряка връзка с различни заболявания на женските полови органи.

Лечение на женските болести. Затова е необходимо да се избягва всичко, което причинява кръвозастой в корема и в черния дроб и за­пек, да се направи необходимото, за да се снабдят коремните органи със свежа кръв; да се седи колкото се може по-малко. Да се правят движения и гимнастика на открито или на чист въздух, съпроводени с навеждане, което най-много придава на коремните органи свежа кръв; да се употребява повече растителна храна.

Съществено значение има и брачният живот. Безспорно е, че половото сношение е естествена необходимост, обаче то не трябва да служи само за удоволствие, а главно за продължаване на рода. Чес­тото и буйно общуване с болна жена забавя оздравяването й, защото болните органи се нуждаят преди всичко от почивка.

Освен това трябва да се има предвид, че през време на менструа­ция лечението с парни и обикновени бани, а също и с парни и други компреси трябва да се прекрати, като се прилагат само диетата и вътрешните средства. От петия ден след началото на менструацията лечението може да продължи, макар и кръвотечението да не е спряло съвършено, но без парни бани, парни компреси и горещи лапи.

В рамките на първите 2-6 седмици след заразяване с HIV при повече от половината инфектирани се развива първична HIV Инфекция (или остър HIV синдром), който наподобява грип или картината на инфекциозна мононуклеоза и може да трае няколко седмици. През това време имунната система на тялото започва „борба“ с вируса и той не може да се възпроизвежда в големи количества. С течение на времето това противодействие на защитната система води до изчезване на оплакванията и заразеният отново се чувства добре.

В последващия безсимптомен стадий вирусът продължава да се размножава в кръвта и да унищожава CD4+ лимфоцити, без заразеният да изпитва каквито и да било оплаквания. Освен в кръвта, вирусът се разпространява и размножава в цялото тяло, особено в лимфните възли (те са основни органи на имунната система), мозъка и гениталните секрети.

В един момент (обикновено повече от 10 години след момента на инфектирането) броят на Т-хелперите спада под един критичен праг. На този етап имунната система е много тежко потисната и настъпва СПИН. Синдромът на придобитата имунна недостатъчност се изявява в тежко изконсумиране на цялото тяло, усложнения от страна на мозъка и нервите и опортюнистични инфекции и неоплазми (ракови заболявания, злокачествени заболявания), които рядко се наблюдават при хора с нормална имунна система.

Най-честите пътища на заразяване с HIV в световен мащаб са:

сексуален контакт – това е най-честия път на инфектиране; доказано е предаване на вируса от мъже на мъже, мъже на жени, жени на мъже и жени на жени при осъществяване на вагинален, анален и орален секс; докато в първите години след откриването на СПИН, разпространението на HIV инфекцията са наблюдава предимно сред мъже-хомосексуалисти, днес заразяването по време на сексуален контакт се наблюдава по-често при хетеросексуални двойки. За най-рисков сексуален контакт се смята аналното сношение без използване на презерватив.

използване на общи игли и спринцовки – това се наблюдава предимно при венозни наркомани, но също така и при лица, които използват общи игли и/или спринцовки при инжектиране на анаболни стероиди (за бързо нарастване на мускулна маса), при правене на татауировки или пиърсинг

предаване на вируса от заразена майка на новороденото дете по време на бременността, по време на самото раждане или при кърменето след раждането – вирусът може да се премине в плода през плацентата; по време на раждането заразена кръв и влагалищни секрети от родовите пътища на майката влизат в контакт с лигавиците на плода; след раждането вирусът може да се предаде на кърмачето с майчината кърма. Приблизително 1/4 до 1/3 от нелекуваните майки, заразени с HIV, предават инфекцията на своите бебета.Този риск се намалява при лекуване на майката по време на бременността и раждане чрез цезарово сечение.

преливане на заразена кръв и кръвни продукти – това се е наблюдавало предимно в началото на HIV- и СПИН-епидемията, преди изработването на тестове, които да открият вируса в кръвта и преди прилагането на методите за обработка на дарителската кръв, които унищожават HIV. През 80-те години по този начин са се заразявали хора, на които е била преливана кръв, хемофилици и други, страдащи от болести на кръвосъсирването; в наши дни рискът за заразяване с HIV при преливане на кръв и кръвни продукти е сведен почти до нула.

контакт със заразена кръв или със замърсени със заразена кръв инструментариум и предмети – този начин е възможен най-вече при медицински персонал, работещ с кръв (хирурзи, лаборанти, мед. сестри и др.) и се осъществява най-често при убождане и порязване или пръскане в окото. Теоритично, заразяване по този начин може да се осъществи при използване на общо ножче за бръснене или четка за зъби, които могат да причинят разкървяване на кожата или лигавицата на устата и контакт на микроскопични количества заразена кръв с кръвта и лигавицата на приемника; на практика такива случаи почти не са наблюдавани.

Не съществуват доказателства (или много ограничени такива), че вирусът HIV може да се предаде при обичайни битови контакти като използване на общи прибори за хранене, разговор, прегръдка или ръкостискане, ползване на една и съща тоалетна чиния, използване на общи хавлии или плуване в басейн, дори целувка (хипотетично при целувка може да се осъществи заразяване ако и двамата души имат открити ранички или язвички и кръв в устата). Това е така, защото не е доказано наличие на вируса в урината, сълзите и изпражненията, а концентрацията му в слюнката е изключително ниска (освен това в слюнката най-вероятно има вещества, които намаляват способността на вируса да „заразява“).

Не е наблюдавано заразяване след ухапване от кръвосмучещи насекоми.

HIV спада към група вируси, наречени Ретровируси. Генетичната информация на HIV, необходима за възпроизвеждането му, представлява молекула рибонуклеинова киселина (РНК).

HIV е неустойчив на условията на външната среда. HIV предизвиква особен вид инфекция, наречена „бавна инфекция“ и проявява склонност да се изменя чрез мутиране при постоянното си възпроизвеждане и размножаване. Вирусът HIV унищожава или тежко уврежда определени клетки на човешката имунна система (CD4+ лимфоцити).