Демир Бозан ми върна енергията

Здравейте. Пише ви Антон Димов. На 42 години съм и подобно на много хора и аз имам проблем с пролетна умора. Затова си купих билковата комбинация Демир Бозан преди месец и искам да споделя впечатленията си от нея. Поръчах чая като последна мярка в борбата с пролетната умора – промяната във времето напълно ме съсипа. Но откакто го приемам, съм пълен с енергия и много по-работоспособен отпреди.

Още от края на февруари се чувствам уморен и отпуснат, а това влияе и на работата ми. Учениците ми не ме слушат в час, едва успявам да си подготвя уроците за следващия ден, а часовете са пълна катастрофа. Две по-възрастни колежки споделиха, че имат същите проблеми и така от дума на дума научих за Демир Бозан. Мразя лекарствата под всякаква форма и по тази причина се радвам, че разбрах за чая.

Откакто го пия, се чувствам отлично. Добре съм, бодър съм, вече не приличам на сомнамбул в часовете и дори започвах да спортувам. Приятелите ми доскоро се смееха на ентусиазма ми, но от седмица един-двама от тях доста упорито ме разпитват за Демир Бозан. В началото като го пиех, не вярваха, че помага. Сега и те искат да си поръчат по една кутия от него, особено след като видяха резултатите.

Асимилацията е усвояване на постъпващите органични и неорганични вещества и образуването от тях на нови клетки и тъкани, специфични за дадения организъм. За този процес е необходима енергия.

Дисимилацията е процес на разпадане и окисляване на сложните органични вещества до по-прости, при който се отделя енергия, необходима за функциите на организма и за асимилацията.

Асимилацията и дисимилацията са неотделими една от друга и съставляват единния процес на обмяната на веществата и енергията. У възрастния човек  тези  два процеса са в равновесие. У децата, които са в процес на усилен растеж и развитие, процесите на асимилация преобладават над дисимилационните.

При своята дейност организмът непрекъснато изразходва енергия, която се възстановява с адекватна по количество храна и това равновесие се нарича енергиен баланс. Когато с храната се внася по-малко енергия, отколкото организмът използва, се получава отрицателен енергиен баланс. Тогава организмът започва да използва резервни вещества,  приспособява се към по-икономично изразходване и в крайните етапи започва да разгражда собствените си белтъци за енергия. Получава се белтъчен дефицит, процесът на асимилация се затруднява. Когато с храната се внася повече енергия, се получава положителен енергиен баланс. Организмът попълва резервните си депа от гликоген и мазнини, започва да изразходва неикономично енергията, теглото се увеличава и се достига до затлъстяване.

Измерването на изразходваната енергия и енергийната стойност на храната се извършва с една и съща мерна единица – Джаул. По-старата мерна единица е kcal, равна на 4,184 kJ.

Нормалното протичане на енергийните и пластични процеси се гарантира с внасянето чрез храната на достатъчни количества и в оптимални съотношения белтъчини, мазнини,  въглехидрати, витамини и минерални соли. Необходимата енергия зависи от възрастта, пола, теглото, климата, а трябва да се има предвид физическата активност и дейностите които се извършват. Трудоспособното население се разпределя в 4 професионални групи:

1. С ниска интензивност: лица заети предимно с умствен труд, ръководители, учители, секретари, научни работници, шивачи, диспечери на пулт и др.

2. С умерена интензивност: работници при автоматизирани процеси, агрономи, химици, ветеринари, медицински сестри, лаборанти и др.

3. С висока интензивност: шофьори, стругари, текстилци, лекари – хирурзи и др.

4. С много висока интензивност (само за мъже) миньори, каменоделци, бетонджии, дървосекачи и др.

Лицата от една и съща професионална група изразходват различно количество енергия в зависимост от възрастта. Най-активни са хората във  възрастовата група 18–30 години

Храната да задоволява ежедневните енергийни нужди. При своята дейност организмът непрекъснато изразходва енергия, която си набавя от хранителните продукти. Важно е да се доставя толкова енергия, колкото се изразходва. При децата енергийната стойност на храната трябва да бъде по-висока, отколкото дневния разход на енергия, за да се осигури нормалният растеж и развитие. Тя зависи също от телесното тегло и от извършваните дейности (табл. 2).

Храната да доставя всички вещества, необходими за съществуването на организма. За съжаление, нито един хранителен продукт не ги съдържа. Затова трябва да се храним разнообразно. Необходимо е да се консумират: плодове, зеленчуци, хляб, други житни продукти (ориз, овесени ядки, царевица), варива (фасул, леща, грах, соя), мляко и млечни продукти, риба, месо. Само така може да си набавяме достатъчно количество белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални соли, витамини. Едно ядене да не се предлага повече от два пъти седмично.

Ежедневно да се приемат плодове и зеленчуци в сурово състояние. Това е необходимо, за да могат да се осигурят оптимални количества витамини, тъй като голяма част от тях се разрушават при термична  обработка, а човешкият организъм не може да ги натрупва в резерв. Особено това важи за витамин С.

Консумацията на плодове се осъществява в отделно хранене или поне 30 минути преди основното ядене. Ако приемаме плодовете по време или след основното хранене, то те престояват в храносмилателния тракт от 2 до 6 часа и са подложени на въздействието на гнилостни микроорганизми, които унищожават ценните им съставки.

Технологичната обработка на храната да отговаря на изискванията. За запазване на витамините, зеленчуците подходящи за консумация в суров вид, да се поставят последни в яденето, да се режат на едри парчета, супите да се подкиселяват. Да се избягва пърженето. Нагряването на мазнините над 280–320^о С води до тяхното разграждане. Получава се веществото акролеин, което придава парлив и апетитен вкус на храната, но дразни лигавиците на храносмилателните органи.

Да се спазва правилен режим на хранене. Храната да се приема винаги в едно и също време. Това спомага за доброто отделяне на храносмилателни сокове. Храната трябва да бъде правилно разпределена по енергийна стойност, количествен и качествен състав на отделните приеми. Например при четирикратно хранене – 25% от енергийния състав на закуска, 35% – на обяд, 15% – на следобедна закуска и 25% – на вечеря.

Да се използват висококачествени продукти, несъдържащи вредни за здравето примеси и добавки. Храната от животински произход да не съдържа антибиотици, хормони и биостимулатири, а тази от растителен произход – пестицити и торове богати на нитрити и нитрати.

Да се осигурява висока смилаемост и усвояемост на храната, като тя  се поднася в естетически вид, с добър аромат и подходяща температура. Да се приучват децата да дъвчат добре всяка хапка.

Хлябът и зърнените храни дават над 50% от енергията, 75% от въглехидратите и повече от 30% от белтъците в менюто ни.

В актуализираните през 2005 г. референтни стойности за прием на енергия и нутриенти от Експертната група по храни и хранене към Института по медицина на Националната академия на САЩ (Food & Nutrition Board, Institute of Medicine of The National Academies), за първи път бе препоръчана консумация на минимум 130 грама въглехидрати на ден. Количеството им е изчислено на базата на потребностите на човека за нормална мозъчна функция.

Въглехидратите идват само от растителните храни, животинските – месото и млечните продукти, не съдържат въглехидрати. Основният им източник са хлябът и зърнените храни – 70-75%, по 10% консумираме с картофите и плодовете, а по 5-10% – от добавената захар.

Обичайно 10-15% от приеманите калории идват от белтъците, а останалите се поделят между мазнините и въглехидратите. При диета с намаляване на въглехидратите, това е за сметка на увеличаване на мазнините и обратно. Мазнините обаче съдържат наситени мастни киселини, които увеличават риска от атеросклероза, а оттам и от сърдечно-съдови заболявания

Препоръчваните модерни белтъчни диети за отслабване без въглехидрати водят неминуемо до покачване на приема на мазнини (белтъчните храни, месото и млечните продукти обаче съдържат значителни количества наситени мазнини), нарушават баланса на храненето, създават напрежение на адаптивните механизми на метаболизма (организмът може да синтезира глюкоза, но използва за това аминокиселините на белтъците), натоварват бъбречната функция и предизвикват неблагоприятни последствия.

Всичко това е убедително доказателство, че наблюдаваната тенденция на намаление в консумацията на хляб в диетите за отслабване не е оправдана.

Основната съставка на хляба са въглехидратите (нишесте) – 50%, но освен това той е източник и на незаменимите хранителни вещества: белтъци (7-13%), витамини, минерали и растителни фибри, като същевременно не съдържа мазнини.

Нишестето на хляба се асимилира от организма като глюкоза и доставя енергия. В хляба е най-високо съдържанието на витамини от група В като В1 (тиамин) и В6 (пиридоксин), които имат важно участие в процесите на обмяна на въглехидратите и белтъците както и в синтеза на медиатори за дейността на нервната система. Рибофлавинът (витамин В2), ниацинът (витамин В3) и пантотеновата киселина (витамин В5) са катализатори на енергийния метаболизъм, а фолиевата киселина (витамин В9) участва в синтезните процеси, особено тези на ДНК.

Хлябът съдържа и витамин Е, който е основен антиоксидант.

От минералните вещества, в 100 грама хляб, в зависимост от това дали е бял или пълнозърнест, се съдържат калций (100-150 мг), калий (100-250 мг), натрий (470-680 мг), фосфор (100-200 мг), магнезий (25-80 мг), желязо (2-4 мг), цинк (1-2 мг) и микроелементи като мед, манган, антиоксидантът селен и др.

В хляба се откриват и ценните каротеноиди – лутеин и зеаксантин, които са особено важни за очите антиоксиданти – за превенция на макуларната дегенерация в напреднала възраст.

Солта, добавяна в брашното, за да допринесе за бухването на тестото и да осигури приятния вкус на хляба, е около 1,0-1,2%.

Растителните фибри са много ценна съставка, тъй като са главен субстрат за ферментационните процеси на чревната микрофлора с важна регулираща роля за функцията на стомашно-чревния тракт и намаляване на риска от хронични заболявания. Растителни фибри се намират в обвивката на зърнените култури и затова пълнозърнестият хляб съдържа около 3 пъти повече влакнини (7%) от белия хляб (2,4%).

Независимо, че белият хляб е с по-нежна текстура за стомашно-чревния тракт, пълнозърнестият е по-богат на белтък, на повечето минерални вещества, на някои витамини и особено на влакнини и затова се препоръчва да е поне половината от количеството, което ядем дневно.

Редица епидемиологични изследвания при жени, публикувани в American Journal of Clinical Nutrition, са показали, че консумацията на пълнозърнест хляб вместо бял намалява риска от хипертония и нейните усложнения, от исхемична болест на сърцето и диабет тип 2, а ръженият намалява холестерола и неговата т.нар. фракция “лош холестерол” (LDL) в кръвта.

/ Zdrave.bg