Предаването най-често става по полов път

Най-често предаването на вируса, който причинява кондиломи, става по полов път между двама и повече партньори, които имат интимна връзка помежду си.

Единственият, макар и не на 100% сигурен метод за предпазване от кондиломи, когато един от двамата партньори е преносител на заразата, е употребата на презервативи по време на секс. Трябва да се обърне особено внимание на това, че от значение е не самоцелното използване на предпазни средства, а използването им по такъв начин, че кондилом от заразения партньор да не докосне кожата на другия, защото в обратен случай предаването на заразата е изключително лесно.

Риск от предаване на вируса между партньорите съществува дори когато те надлежно използват предпазни средства след установяване на заболяването, тъй като близост помежду им е имало и преди да стане ясно, че е един от двамата се е заразил с кондиломи.

Статистически данни на Световната здравна организация сочат, че годишно около 1 000 000 души в световен мащаб се заразяват с човешкия папилома вирус. При голяма част от тях външни проявления няма, затова те продължават нормалното си съществуване, без да се съобразяват в тази подробност. По този начин на свой ред предават заразата дори и неволно.

Гениталният херпес се предава най-вече по полов път

Гениталният херпес представлява вирусна инфекция, засягаща лигавиците и кожата на половите органи. Това е най-често срещаната инфекция сред полово-предаваните такива през последните години, като се смята, че близо половината от хората, които са сексуално активни, са преносители на инфекция. Не при всички обаче заболяването се проявява.

Заразяването с генитален херпес най-често се осъществява чрез сексуален контакт или друга форма на интимна близост с индивид, при когото инфекцията е активна. Като активна се смята формата на заболяването, при която са налице мехурчета, зачервяване, болка. Наличието на ранички, драскони или травми в областта на половите органи спомага за предаването на инфекцията, като най-заразна е течността, която се отделя при спукването на мехурчетата.

Заразяване може да настъпи и от партньор, при които инфекцията не е активна, особено през периода на размножаване на вируса, когато клиничите прояви още не са започнали.

При орален сексуален контакт херпесът от областта на лицето или устните също може да се пренесе в интимната зона на партньора, затова е добре тази форма на интимност да се пропуска, докато херпесът е активен.

Възможно е човек сам да пренесе херпесът от една зона на тялото си на друга. Това може да стане чрез разчесване и последващ допир до кожата. Възможно е и чрез използване на една кърпа например за цялото тяло вирусите на гениталния херпес да се разнесат и в областта на лицето. Този процес е познат в науката като „автоинокулация”.

Хремата не е много невинна болест, особено за кърмачетата, а за слабите анемични деца тя е дори опасна.

Причини. Появява се обикновено след простуда, водеща до разви­тие на микроби по лигавата ципа, или при заразяване от болен. От нея страдат много деца.

Признаци. У децата се изразява с понижаване на настроението, безпокойство, кихане, олигавяне на носа и затруднено дишане. Често настъпва и повишение на температурата.

Предсказание. Ако не се лекува, хремата може да се усложни в бронхит, бронхопневмония, ушни възпаления и нагноявания. Не са редки възпаленията на околоносните кухини (в челото и горната че­люст), които довеждат до синузит. От една невинна хрема може да се развие дори менингит (възпаление на мозъчните ципи), а също и енцефалит (възпаление на мозъка).

Предпазване. Малките деца много често се заразяват от възраст­ните – при кихане, целуване, обща кърпа и т. н. Хремата се избягва чрез закаляване, като се приучват децата да правят въздушни бани. Децата не трябва да се натрупват с много дрехи и завивки, а темпе­ратурата в стаята им да не е по-висока от 20°С.

Лечение. Ако детето има главоболие и общо разстройство, да лежи на легло и да се лекува общо за засилване на организма, а така също и по следните предписания:

а) За деца до 2 години. При запек да се даде очистително – майчин лист. Сутрин да се прави цяла топла баня със синап, трина или мор­ска сол (38°С за 10 минути) с последващо сухо увиване за по-добро доизпотяване. Вечер да се поставя коремен компрес, натопен или в топла отварка от трина (37°С), или в хладка вода (35°С).

При висока температура коремният компрес да е натопен във вода и оцет по равни части (30°С).

Нослето отвън често (но нежно) да се избърсва с парче памук (марля), натопен в преварена хладка вода (30°С), и 2-3 пъти на ден да се намазва с вазелин. Отвътре внимателно да се изчиства с навито на кибритена клечка памуче, натопено в чист маслинен зехтин (не олио). През нощта, за да може детето да спи с отпушен нос, на челото и основата на носа (синусите) да се върже торбичка с топъл селски хлебен квас.Тялото да е добре затоплено. Да не се оставя светлината да блести в очите му, защото го дразни. Компресите и баните, съче­тани с често престояване на чист въздух и спане в добре проветрена стая, бързо лекуват хремата.

б) За деца над 2 години. Още през деня да се направи хладка клизма (35°С) със 150-250 г вода, а след нея за изпотяване – или парна баня на краката, или цяла синапова баня (38°С за 10 минути), последвани от сухо увиване за по-добро доизпотяване, като преди това се изпие и една чаша липов чай, сварен с една обелена и изчистена от семките кисела ябълка. Половин до един час, след като детето се препоти от сухото увиване, да се направи фрикция с хладка вода и след нея да се постави коремен компрес, натопен в топла отварка от трина. Вечер преди лягане пак да се сложи на челото квасец, съчетан с компрес на корема, натопен в топла отварка от трина или чай от лайка и на главата – цяла „шапка“ от топла лапа (37°С) от ситно нарязан червен кромид лук (2-3 глави), 1 супена лъжица сол и 1 супена лъжица чист маслинен зехтин, леко изстискана и поръсена с малко царевично брашно (за отнемане на излишната влага). Без да се вари, тази смес се разстила в шапката и се поставя на главата, а отгоре се слага друга вълнена шапка. Държат се до сутринта или докато досадят. Често от две такива „шапки“ хремата минава.

През деня добре е болното, ако може, да смръкне 3-5 пъти солен разтвор от 1/2 чаена лъжичка морска сол в чаша топла вода.

Главата му да не се мокри със студена вода.

Вътрешно. По-големите деца да пият сутрин и вечер по 1/2 кафе­на чашка чай или:

а)         от сварен карамфил, като 2-3 зърна се запарват с 250 г вряща
вода, ври 10 минути и като изстине, се прецежда; или:

б)         от салвия (листа и цвят) – 1 супена лъжица салвия се запарва с
250 г вряща вода, ври 5 минути, като изстине, се прецежда и се пие
с мед и лимон по вкус.

]]> http://zdrave.org/%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b8%d1%85%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b8/feed/ 0 http://zdrave.org/%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0/ http://zdrave.org/%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b0/#comments Mon, 19 Jul 2010 10:29:03 +0000 Здраве http://zdrave.org/?p=11834 Родилната треска е една от най-опасните болести за родилките след раждането.

Причини. Дължи се на проникване и бързо размножаване и разп­ространение на бактерии из целия организъм на родилката. Най-често микроорганизмите навлизат през раните на матката на мястото на плацентата при неспазване на строга чистота през време на бремен­ността и на самото раждане.

Заразата може да бъде пренесена не само отвън: родилката може да заболее от тази болест и без всяко външно заразяване, също в ор­ганизма й да има гнойно огнище или гноен процес.

Жената може да се зарази и по време на бременността, особено ако се подлага в последните месеци на невнимателно изследване с нечисти ръце или инструменти. Нечистите постелки също могат да станат причина за заразяване.

Признаци. Родилната треска обикновено се появява на 3-ия или 4-ия ден след раждането, а понякога и през втората седмица. Общо­то състояние на родилката е тежко. Тя е отпаднала, има главоболие, липса на апетит, силна жажда. Температурата е висока, съпроводена с разтрисане, което се повтаря много пъти. Болната я тресе, има синкав цвят и след няколко часа се изпотява силно и температурата спада. Такива разтрисания се явяват в различни интервали от време. Жената се оплаква от болки в долната част на корема и отслабва в скоро време. Течението (лохиите) от матката е гнойно и с неприятна миризма.

Усложнения. Бронхопневмония, абсцес или гангрена в белите дро­бове, абсцес в бъбреците, тромбофлебит, сърдечна слабост. Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Състои се в спазване на строга лична хигиена по време на бременността. През последните седмици преди раждането трябва да се прекратят половите сношения. При преждевременно скъсване на околоплодния мехур бременната веднага да постъпи в родилен дом.

Лечение. Това състояние е много тежко и опасно и трябва да се лекува своевременно в болнично заведение. Народната медицина препоръчва общо лечение за засилване на организма. На болната да се прави всекидневно по една обикновена клизма с 1 л хладка вода (28°С). Половин час след тази клизма да се прави отвисоко втора по-топла (30°С), но солена клизма (на 1 л вода половин чаена лъжичка сол).

Всекидневно от сутринта до вечерта да се поставят кръстосани компреси от 4 хасени парчета, натопени в студена (20°С) преварена вода, които се сменят всеки 2-3 часа, а вечер преди лягане на корема се поставя торбичка от тънко хасе, ушита на три джоба, напълнена с хладка прясна несолена извара, отгоре фланелен пояс. Едновремен­но се поставя „шапка“ на главата от сурови картофи, настъргани на ренде от дюли и полети със 150 г оцет или прясно мляко; киснат 30 минути, добре се изстискват и се поръсват с 1-2 супени лъжици царе­вично брашно за отнемане на излишната влага на лапата. При смяна на компреса да се правят студени фрикции (20°С) на гърба, гърдите и краката. Изварата и компресите да продължават най-малко 40 дни. През време на лечението прозорецът на стаята да е отворен.

Вътрешно. На болната се дава отварка от сух магданоз, пелин, градинска ружа, едра лайка, полски хвощ, мечо грозде, птиче просо и орехова шума или пък отварка от цариче – пие се до пълното озд­равяване.

Освен отварката полезно е болната да пие вместо вода чай от ро-сопас ели чай от лехусниче (потентила аргентеа) – запарват се както обикновен чай.

Диета. Ако болната няма апетит, да не се подканя да яде, а за да може да запази своите сили, които са й много необходими при тази болест, трябва да взема продукти, които засилват организма: прясно и кисело мляко, мляко с жълъдово кафе, яйца, млечни храни, кремове и т. н. Пресни плодове във вид на компот могат да се дават на болна­та, а също да спазва и диетата, посочена за аменорея, като избягва кисело, люто и много солено.

Вместо вода може да пие плодов сок и домашна лимонада, подс­ладена с мед.

През време на лечението болната да спазва общите упътвания за женските болести.

В рамките на първите 2-6 седмици след заразяване с HIV при повече от половината инфектирани се развива първична HIV Инфекция (или остър HIV синдром), който наподобява грип или картината на инфекциозна мононуклеоза и може да трае няколко седмици. През това време имунната система на тялото започва „борба“ с вируса и той не може да се възпроизвежда в големи количества. С течение на времето това противодействие на защитната система води до изчезване на оплакванията и заразеният отново се чувства добре.

В последващия безсимптомен стадий вирусът продължава да се размножава в кръвта и да унищожава CD4+ лимфоцити, без заразеният да изпитва каквито и да било оплаквания. Освен в кръвта, вирусът се разпространява и размножава в цялото тяло, особено в лимфните възли (те са основни органи на имунната система), мозъка и гениталните секрети.

В един момент (обикновено повече от 10 години след момента на инфектирането) броят на Т-хелперите спада под един критичен праг. На този етап имунната система е много тежко потисната и настъпва СПИН. Синдромът на придобитата имунна недостатъчност се изявява в тежко изконсумиране на цялото тяло, усложнения от страна на мозъка и нервите и опортюнистични инфекции и неоплазми (ракови заболявания, злокачествени заболявания), които рядко се наблюдават при хора с нормална имунна система.

Lekar.bg