След ядене на краставица известно време трябва да се избягва пиенето на вода или бира.

Целулозата (скелетът) на краставицата е доста нежна, не е много и поради това тя е добре и лесно смилаема, когато е добре сдъвкана.

Киселите краставички също са полезни и са по-лесно смилаеми от другите туршии.

Добре е както пресните краставици, така и киселите да се ядат заедно с друга храна.

Тараторът от кисело мляко, краставици, чесън, оцет и малко прясно масло или зехтин и счукани орехи е особено хранително ястие.

Леща. Лещата е ценна белтъчна храна, която може да задоволи нуждите на детския и възрастния организъм. Съдържа доста белтъ­чини и въглехидрати и по-малко минерални соли и мазнини.

Подходящо приготвена, лещата е вкусна храна, която може да се използува и от диетици.

Лещата може да се консумира 1-2 пъти седмично.

Редуцираното хранене, при което се ограничава вноса на хранителни вещества. Най-често мотивацията за такова хранене е намаляване на наднормената телесна маса. Ако се прилага под лекарски контрол за непродължителен период от време, не представлява риск за човешкото здраве. Хранителният режим включва ограничаване на мазнините и въглехидратите, съчетано с повишена двигателна активност. Прилагането на пълно гладуване за повече от седем дни представлява сериозно вмешателство в хомеостазата (постоянството на вътрешната среда) и може да доведе до болестни промени. Провеждането на такъв вид хранене без лекарски контрол е изключително опасно.

Като добър вариант на редуцирано хранене би могло да се приеме прилагането на един разтоварващ ден в седмицата. Приемат се само плодове, разпределени на 4–5 порции през целия ден и се пие чай, подсладен с мед, или за 24 часа се приема 1,5 литра кисело мляко без захар. Когато организмът свикне с такива разтоварни дни, трябва да се опита ден без никаква храна. Може да се пие  чай без захар при нужда. Разтоварващият ден е особено полезен, тъй като се улеснява отделянето на токсични вещества. Използването на плодове, зеленчуци или кисело мляко прави гладуването лесно поносимо и не се нарушава трудовият ритъм на работещите. За децата и подрастващите не се препоръчват разтоварни дни.

Вегетарианството представлява хранителен режим само с храни от растителен произход с напълно изключване на такива от животински. Веганите не използват никакви продукти от животински произход, даже вълнено облекло и сапун, произведен от животински мазнини. Към тази група може да се причислят и суровоядците, които консумират само необработени сурови плодове, зеленчуци и ядки. Този най-краен вариант се оказва и най-рисков в здравно отношение. При продължителното му прилагане организмът не е в състояние да си набави незаменими белтъчини и това се отразява пагубно върху функционирането му. Предимство при суровоядците е, че приемат храните в естествения им вид, със запазени витамини и ензими, но рискът от бактериални инфекции е висок. Оволактовегетарианците, освен храни от растителен произход, използват яйца и мляко. Умерените(псевдо) вегетарианци консумират месо само от птици и риба. Последният вид хранене може да се прилага продължително време и това се приема за вариант на здравословното хранене.

Вегетарианството подобрява здравето, външния вид, настроението, изостря зрението. Вегетарианците са изложени по-малко на риск от заболявания на сърдечно-съдовата система, имат по-ниско ниво на общ холестерол, по ниски стойности на кръвното налягане, рискът от образуване на жлъчни камъни е два пъти по-малък, по-малко боледуват от рак, в сравнение с консумиращите месо. Съпротивителните сили на организма при вегетарианци са много по-високи. Тези, които залагат на растителната диета, редуцират много по-лесно телесната си маса. Статистиката доказва, че вегетарианците живеят от 5 до 7 години по-дълго от любителите на месните продукти. Плодовете и зеленчуците забавят стареенето, поради високото съдържание на антиоксиданти в състава им. (Попов 1999, 184 с.; Топузов 1995, 25 с.)

В основата на разделното хранене стоят изследванията на руския физиолог И. П. Павлов, публикувани още през 1902 г. Той описва процеса на храносмилане и доказва, че белтъчините, мазнините и въглехидратите се разграждат от различни храносмилателни ензими, в различни части на храносмилателната система, в кисела или алкална среда. Консумирайки едновременно и от трите вида храни, както е в традиционното хранене, храносмилането се нарушава, поради смесване на ензимите. В резултат на това, храната се смила непълно и в червата се образуват токсични вещества.

Кои храни могат да се консумират заедно и кои – отделно, е все още  дискусионен въпрос. Сега съществуват най-различни схеми за съвместими и несъвместими храни. Според Топузов (1995, 53 с.) храните може да се разделят на три групи. В първа група попадат храните, които се консумират самостоятелно, в отделни хранения или половин до един час преди основното хранене. Това са всички плодове, доматите, сладкишите и тестените закуски, прясното мляко. Втора група са храните, които добре се съчетават не само помежду си, но и с всички останали. Това са зеленчуците, включително и ядковите, овесените ядки, пчелния мед и хлябът. Трета група са храни, които се комбинират с тези от втората група. Тук попадат всички видове меса, млечни продукти, а от растителните храни – фасул, леща, соя, ориз, картофи и други подлагащи се на топлинна обработка.

Важна препоръка на разделното хранене е да се ядат по-малко по вид храни, едновременно на един прием. Ако храносмилателната ни система е здрава,  храним се бавно и дъвчем добре храната, поемаме малки количества на едно хранене, организмът ни ще се справи и с някоя “грешна” комбинация.

Храната да задоволява ежедневните енергийни нужди. При своята дейност организмът непрекъснато изразходва енергия, която си набавя от хранителните продукти. Важно е да се доставя толкова енергия, колкото се изразходва. При децата енергийната стойност на храната трябва да бъде по-висока, отколкото дневния разход на енергия, за да се осигури нормалният растеж и развитие. Тя зависи също от телесното тегло и от извършваните дейности (табл. 2).

Храната да доставя всички вещества, необходими за съществуването на организма. За съжаление, нито един хранителен продукт не ги съдържа. Затова трябва да се храним разнообразно. Необходимо е да се консумират: плодове, зеленчуци, хляб, други житни продукти (ориз, овесени ядки, царевица), варива (фасул, леща, грах, соя), мляко и млечни продукти, риба, месо. Само така може да си набавяме достатъчно количество белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални соли, витамини. Едно ядене да не се предлага повече от два пъти седмично.

Ежедневно да се приемат плодове и зеленчуци в сурово състояние. Това е необходимо, за да могат да се осигурят оптимални количества витамини, тъй като голяма част от тях се разрушават при термична  обработка, а човешкият организъм не може да ги натрупва в резерв. Особено това важи за витамин С.

Консумацията на плодове се осъществява в отделно хранене или поне 30 минути преди основното ядене. Ако приемаме плодовете по време или след основното хранене, то те престояват в храносмилателния тракт от 2 до 6 часа и са подложени на въздействието на гнилостни микроорганизми, които унищожават ценните им съставки.

Технологичната обработка на храната да отговаря на изискванията. За запазване на витамините, зеленчуците подходящи за консумация в суров вид, да се поставят последни в яденето, да се режат на едри парчета, супите да се подкиселяват. Да се избягва пърженето. Нагряването на мазнините над 280–320^о С води до тяхното разграждане. Получава се веществото акролеин, което придава парлив и апетитен вкус на храната, но дразни лигавиците на храносмилателните органи.

Да се спазва правилен режим на хранене. Храната да се приема винаги в едно и също време. Това спомага за доброто отделяне на храносмилателни сокове. Храната трябва да бъде правилно разпределена по енергийна стойност, количествен и качествен състав на отделните приеми. Например при четирикратно хранене – 25% от енергийния състав на закуска, 35% – на обяд, 15% – на следобедна закуска и 25% – на вечеря.

Да се използват висококачествени продукти, несъдържащи вредни за здравето примеси и добавки. Храната от животински произход да не съдържа антибиотици, хормони и биостимулатири, а тази от растителен произход – пестицити и торове богати на нитрити и нитрати.

Да се осигурява висока смилаемост и усвояемост на храната, като тя  се поднася в естетически вид, с добър аромат и подходяща температура. Да се приучват децата да дъвчат добре всяка хапка.