Работа с учениците за развитие на емоционалната им отзивчивост при изучаване на лирични произведения

Здраве — Tue, 09 Mar 2010 11:10:49 +0000

От личният си опит мога да споделя, че от всички литературни жанрове лириката предоставя най-благоприятни възможности за развитие на емоционалната отзивчивост на ученика. Лирическото творчество само по себе си е художествен израз на човешките чувства, настроения и преживявания, един от най-съществените му черти е емоционалността.
Ето защо в своята работа си поставих за цел да наблюдавам и развивам емоционалната отзивчивост на учениците при изучаването на лирически произведения. Ръководех се от следните принципни положения:
В обучението по четене емоционалността на ученика се развива чрез въздействие на изучаваното литературно произведение, посредством вярно и многостранно възприемане на съдържанието му.
Учителят трябва умело да подбира най-подходящи и целесъобразни методи и похвати на работа в урока, за да вникне в емоционалната сфера на детската душевност и да я направлява деликатно в желаната от него посока.
Емоционалното възприемане на творбата води до по-задълбоченото й осмисляне, а оттам и до по-трайно общуване с художествената литература.
За да вникне малкият ученик в литературното произведение с чувствата и мислите си, съществена роля играе подготовката за възприемане.
В моята практика се стремя още в първите минути на урока да пробудя у децата интерес към предстоящата работа и настроение, съответстващо на емоционалното съдържание на стихотворението, което ще се разглежда. Това постигам по различни пътища:
чрез слушане на музика или изпълнение на любимите песни от децата;
чрез задаване на загадки или рецитиране на подходящи стихотворения;
чрез беседа, активизираща непосредствени жизнени впечатления или емоционален разказ.
Често съчетавам различни похвати, за да активизирам вниманието на учениците, да обогатя представите им и да събудя определени преживявания. Ето как осъществих подготовката за възприемането на стихотворението ”Славният художник” от Елисавета Багряна:
Започнах урока със задаване на гатанка: “Вън върви една другарка – най-голямата цветарка; дето стъпне, дето мине по ливади и градини, пръска шарени цветя. Отгатни коя е тя.”
След отговорите на децата използвах следния разказ, съпроводен с прожектирана на подходящи диапозитиви:
“Трупа Баба Зима снежни преспи, лудува из глухите гори и заспалите равнини и накрая се измори. Седна да си почине, а топлият Слънчо само това чакаше. Показа са от едно облаче, видя задрямалата бабичка, че като се засмя, цялата земя светна от радост. Задуха и южняка и за ден-два от снеговете и ледовете не остана и помен. Кокиченцето сложи бялата си шапчица и са показа от тъмната земя да се порадва на слънцето. И минзухарчето, и теменужката – всички хубави и свежи, излязоха да посрещнат идващата пролет. Тя дойде с лястовичките, с щъркелите, песента на Косето Босето и огласи с радост гората и равнината. Всички се радват, но най-много вие, деца, нали? Ех, какви игри ще паднат сега.
Много писатели и поети са посветили произведения на китната пролет. Нейната красота е развълнувала и голямата българска поетеса Елисавета Багря на. Този час ние ще бъдем с нейния славен художник и ще рисуваме заедно с него пролетта.”
Тази подготовка помогна на учениците да вникнат по-дълбоко в неповторимия образен свят на творбата, да се развълнуват от многобагрената красота на природата, пресъздадена от поетесата.
За да протече подготовката за възприемане интересно и резултатно, за да задвижи емоционалната сфера на учениците, е необходимо:
да се използва максимално жизненият опит на децата, запасът им от представи, непосредствените им впечатления от живата действителност;
да се подбере подходящ допълнителен материал, достъпен за учениците, близък по идейно-емоционално съдържание на изучаваното произведение;
въпросите и задачите да бъдат в логическа последователност.
Твърде важно е създадената в подготовката за възприемане емоционална атмосфера да се съхрани и даже да се засили при работа над текста, така, че емоционалното отношение на учениците към литературната творба да се задълбочава усилено с осмислянето на нейното съдържание.
Ще проследя приложението на основните методи и похвати в урока на лирическата творба, чрез които постигам по-пълното й възприемане и развивам емоционалната отзивчивост на учениците.
Беседата е един от главните методи, чрез които малкият ученик опознава литературната творба. Този метод разкрива пред децата да мислят активно, да изказват своето емоционално отношение. Ето защо посредством беседата се засилва и емоционалното въздействие на лирическото произведение над учениците. За да постигне това, обмислям добре въпросите, задачите, за да обхващат различни страни на творбата, да активизират и мисленето и емоционално-образното възприемане, да бъдат формулирани ясно.
Не е наложително беседата да съдържа много въпроси, насочени пряко към емоционалността на ученика. Например въпроси от рода на: “Какво изпитвате …..?” и “Какви чувства ви вълнуват ……?” не винаги е гаранция за сериозно съпреживяване Децата може да отговарят сравнително вярно на такива въпроси, без да са се развълнували особено от произведението. Това води урочната работа към повърхностност и формализъм. Емоционалността на детето се раздвижва не толкова от въпросите на учителя, колкото от прелестта на изобразените картини, от звучността на стихотворната реч, от осъзнатата близост до преживяванията на лирическия герой. Затова се стремя да предизвикам емоционалната отзивчивост чрез цялостната работа над стихотворението, а въпроси за пряко назоваване на чувствата на учениците поставям само тогава, когато тяхното участие в работата, отговорите им, даже израженията на лицата им свидетелстват, че вълненията им са достатъчно силни и определени, за да могат да ги охарактеризират и че те вече имат желание да ги споделят.
Стихотворенията в читанките са богати на художествени описания и колкото по-вярно вникнат учениците тях, колкото по-живо и ярко си ги представят, толкова по-непосредствено избликва вълнението им от красотата на изобразеното. Основен похват, чрез който ръководя образното възприемане на децата, е рисуването с думи. Търся разнообразни форми в използването на този похват, за да бъде винаги интересен и увлекателен за учениците. Например при изучаването на стихотворението “Обичам те, Родино” от Елисавета Багря на децата рисуват с думи картините на различните годишни времена с помощта на опорни изрази: “накита зелен”, “лято житата позлати”, “бистър небосвод”, “снежни цветове” и др. Поставям и задачи да рисуват с думи по въображаема илюстрация, например “Какви илюстрации бихте подготвили към това стихотворение? Какви багри ще използвате? Ако трябва да нарисувате само една илюстрация към стихотворението, какво ще изобразява тя?” Това помага на децата да следват изготвянето на една въображаема своя рисунка, да използват опита си от любимите им изобразителни дейности по този път да възприемат по-богато образното съдържание.
Друг похват е рисуването с думи на музикален фон. Музиката въздейства на въображението и чувствата на децата и техните”словесни рисунки” стават по-живи и пластични.
Например “Славният художник” на Елисавета Багря на учениците рисуват с думи под звуците на “Валс на цветята” (Щраус).
Друг похват словесно рисуване с помощта на детските рисунки, създадени под въздействието на литературната творба в урока по четене. При работа над стихотворението “Пролет” от Асен Разцветников няколко ученици рисуват на дъската картина по стихотворението, а останалите отговарят кои стихове илюстрира всеки от техните другари; след това с помощта на илюстрациите и текста рисуват с думи картината.
Понякога поставям на класа задачи: Ако трябва да подготвим филм по това стихотворение, как ще го направим? Какво ще заснемем? Какво ще разкрива пред зрителите всеки кадър?
Творческите задачи подбуждат силно интереса на учениците и тяхното словесно рисуване е не само по-емоционално, но съдържа и елементи на оригиналност.
Създаването на емоционалната атмосфера в урока е невъзможно без изразително четене. Стремя се моят изразителен прочит да бъде завладяващ, а когато е необходимо, пускам и записи с изпълнения на актьори, но най-голямо внимание отделям на изразителното четене на децата. Насочвам ги да подкрепят с прочит всяко възникнало чувство.
Задачата за изразително четене поставям така, че да се опират не само на вярното възприемане на творбата, но и на собствения си емоционален опит. Например задачата за изразително четене на стихотворението “Родна стряха” от Рай Босилек поставям по следният начин: “Да прочетем стихотворението така, че да разкрием любовта на поета към родния дом и да почувстваме, че няма нищо по-скъпо от мястото, където сме родени и израснали”.
Във ІІ и най-вече в ІІІ клас насочвам учениците сами да определят с каква задача ще прочетат стихотворението.
Това придава убедителност на изразителното им четене.
Използването на допълнителен материал при работа с текста също разкрива богати възможности за формиране на емоционално-естетическо увлечение към лириката.
Музиката помага на децата да долавят по-ясно и определено чувствата и настроенията в поезията.
Например при стихотворението “Обич” от Дора Габе учениците слушат откъм от “Българска сюита” на П. Владигеров. Музиката е съзвучна на стихотворението по емоционалната атмосфера и помага на учениците да се вглъбят в лирическото преживяване. Понякога използвам и хорово или индивидуално изпълнение на децата от класа. Това безспорно също обогатява емоционалната атмосфера на урока по четене.
Така в резултат на многогодишна целенасочена работа смятам, че изградих надеждна основа за по-нататъшно емоционално-естетическо развитие на децата.

Здраве » лириката

Работа с учениците за развитие на емоционалната им отзивчивост при изучаване на лирични произведения