Редуцираното хранене, при което се ограничава вноса на хранителни вещества. Най-често мотивацията за такова хранене е намаляване на наднормената телесна маса. Ако се прилага под лекарски контрол за непродължителен период от време, не представлява риск за човешкото здраве. Хранителният режим включва ограничаване на мазнините и въглехидратите, съчетано с повишена двигателна активност. Прилагането на пълно гладуване за повече от седем дни представлява сериозно вмешателство в хомеостазата (постоянството на вътрешната среда) и може да доведе до болестни промени. Провеждането на такъв вид хранене без лекарски контрол е изключително опасно.

Като добър вариант на редуцирано хранене би могло да се приеме прилагането на един разтоварващ ден в седмицата. Приемат се само плодове, разпределени на 4–5 порции през целия ден и се пие чай, подсладен с мед, или за 24 часа се приема 1,5 литра кисело мляко без захар. Когато организмът свикне с такива разтоварни дни, трябва да се опита ден без никаква храна. Може да се пие  чай без захар при нужда. Разтоварващият ден е особено полезен, тъй като се улеснява отделянето на токсични вещества. Използването на плодове, зеленчуци или кисело мляко прави гладуването лесно поносимо и не се нарушава трудовият ритъм на работещите. За децата и подрастващите не се препоръчват разтоварни дни.

Вегетарианството представлява хранителен режим само с храни от растителен произход с напълно изключване на такива от животински. Веганите не използват никакви продукти от животински произход, даже вълнено облекло и сапун, произведен от животински мазнини. Към тази група може да се причислят и суровоядците, които консумират само необработени сурови плодове, зеленчуци и ядки. Този най-краен вариант се оказва и най-рисков в здравно отношение. При продължителното му прилагане организмът не е в състояние да си набави незаменими белтъчини и това се отразява пагубно върху функционирането му. Предимство при суровоядците е, че приемат храните в естествения им вид, със запазени витамини и ензими, но рискът от бактериални инфекции е висок. Оволактовегетарианците, освен храни от растителен произход, използват яйца и мляко. Умерените(псевдо) вегетарианци консумират месо само от птици и риба. Последният вид хранене може да се прилага продължително време и това се приема за вариант на здравословното хранене.

Вегетарианството подобрява здравето, външния вид, настроението, изостря зрението. Вегетарианците са изложени по-малко на риск от заболявания на сърдечно-съдовата система, имат по-ниско ниво на общ холестерол, по ниски стойности на кръвното налягане, рискът от образуване на жлъчни камъни е два пъти по-малък, по-малко боледуват от рак, в сравнение с консумиращите месо. Съпротивителните сили на организма при вегетарианци са много по-високи. Тези, които залагат на растителната диета, редуцират много по-лесно телесната си маса. Статистиката доказва, че вегетарианците живеят от 5 до 7 години по-дълго от любителите на месните продукти. Плодовете и зеленчуците забавят стареенето, поради високото съдържание на антиоксиданти в състава им. (Попов 1999, 184 с.; Топузов 1995, 25 с.)

В основата на разделното хранене стоят изследванията на руския физиолог И. П. Павлов, публикувани още през 1902 г. Той описва процеса на храносмилане и доказва, че белтъчините, мазнините и въглехидратите се разграждат от различни храносмилателни ензими, в различни части на храносмилателната система, в кисела или алкална среда. Консумирайки едновременно и от трите вида храни, както е в традиционното хранене, храносмилането се нарушава, поради смесване на ензимите. В резултат на това, храната се смила непълно и в червата се образуват токсични вещества.

Кои храни могат да се консумират заедно и кои – отделно, е все още  дискусионен въпрос. Сега съществуват най-различни схеми за съвместими и несъвместими храни. Според Топузов (1995, 53 с.) храните може да се разделят на три групи. В първа група попадат храните, които се консумират самостоятелно, в отделни хранения или половин до един час преди основното хранене. Това са всички плодове, доматите, сладкишите и тестените закуски, прясното мляко. Втора група са храните, които добре се съчетават не само помежду си, но и с всички останали. Това са зеленчуците, включително и ядковите, овесените ядки, пчелния мед и хлябът. Трета група са храни, които се комбинират с тези от втората група. Тук попадат всички видове меса, млечни продукти, а от растителните храни – фасул, леща, соя, ориз, картофи и други подлагащи се на топлинна обработка.

Важна препоръка на разделното хранене е да се ядат по-малко по вид храни, едновременно на един прием. Ако храносмилателната ни система е здрава,  храним се бавно и дъвчем добре храната, поемаме малки количества на едно хранене, организмът ни ще се справи и с някоя “грешна” комбинация.

Известни са няколко десетки витамини. Те условно се обозначават с букви от латинската азбука. В зависимост от тяхната разтворимост, се делят на две групи: мастноразтворими (A, D, E, K) и водноразтворими (С, В).

Мастнораствориме витамини

Витамин А (ретинол) е необходим за развитието на костите и зъбите на младия организъм, за функционирането на ретината и доброто цветно зрение, за кожата, за сперматогенезата. Намира се само в храни от животински произход, черен дроб на риби и домашни животни, жълтък, краве масло. В организма може да се синтезира от провитамин А – бета каротина, който се съдържа в морковите, доматите, тиквите, червените пиперки, кайсиите, пъпешите, тези плодове и зеленчуци, които имат жълто-червен цвят.

Витамин D играе централна роля за усвояването на калция и фосфора, които участват в растежа и развитието на костите. Набавя се  от кравето масло, яйцата, черния дроб, хайвера. Организмът може да го синтезира в кожата под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Поради недостатъчното слънчево греене, през есенно-зимния период, на кърмачетата се дава рибено масло или витамин D в готов вид.

Витамин Е има голямо значение за функционирането на мускулите, половите жлези, хипофизата, предотвратява натрупването на токсични вещества. Основен източник на витамин Е са растителните масла (особено нерафинираните), зърнените храни, покълналото жито, пълнозърнестият хляб, овесените ядки, житните зародиши, ядковите плодове, черният дроб и яйцата.

Витамин К участва в съсирването на кръвта и се съдържа в зелените части на растенията. Може да се синтезира от чревната микрофлора и затова рядко се наблюдава хиповитаминоза.

Водноразтворими витамини

Витамин С (аскорбинова киселина) има изключително голямо значение за много функции в организма – стимулира окислителните и обменни процеси, усилва процесите на растеж, повишава работоспособността, подобрява съпротивляемостта срещу инфекциозни заболявания, участва в кръвосъсирването.

Хиповитаминозата на витамин С се наблюдава в зимно-пролетния период, когато в ежедневното меню пресните плодове и зеленчуци са малко. Храни, богати на витамин С са шипките, боровинките, цитрусовите плодове, ягодите, малините, доматите, листните зеленчуци, зелето и др. Той не може да се складира в организма и за неговото набавяне е необходима ежедневна консумация на пресни плодове и зеленчуци.

Витамин С е най-неустойчивият витамин. Той се разрушава в присъствието на кислорода от въздуха, особено при нагряване. За неговото съхранение в храните е особено важна правилната кулинарна обработка на продуктите и доброто им съхраняване.

Витамините от групата В (В_1, В₂, В₃, В₆, В₉, В₁₂, РР и др.) участват  във въглехидратната, белтъчната и обмяната на мазнините. Необходими са за нормалната функция на нервната система. При хиповитаминоза се появява вялост, раздразнителност, главоболие, бърза умора, понижена работоспособност. Засягат се и редица други функции, като растежа и наддаването на телесната маса, кръвообразуването и т.н. Основни източници на витамини от групата В са хлябът и тестените  изделия от пълнозърнесто брашно, кафявият неолющен ориз, овесените ядки, варивата, бирената мая, а от храни с животински произход – черният дроб.

Мазнините могат да се складират за резерв под кожата, в областта на корема, в областта на таза, около бъбреците. В черния дроб и мускулите се явяват запасен енергиен материал. Освен това те защитават много органи, кръвоносни съдове и нерви от травми, предпазват цялото тяло от охлаждане, благодарение на ниската си топлопроводимост.

Мазнините са ценни хранителни продукти с висока калорийност и добра усвояемост. Най-добре се усвояват мазнините, които имат ниска температура на топене (млечното масло и растителните мазнини). Говеждите и овчи мазнини, които трудно се усвояват, не представляват ценност за детския организъм. Растителните мазнини съдържат витамините Е и К, а животинските А, Е и D.

Всички мазнини съдържат наситени и ненаситени мастни киселини. Тези от животински произход, в състава си са с повече наситени мастни киселини, а  мазнините от растителен произход – с ненаситени. Ненаситените мастни киселини имат важно значение за жизнената дейност на организма. Те повишават съпротивляемостта към различни инфекциозни заболявания, влизат в съединение с веществото холестерол и препятстват неговото отлагане по вътрешната стена на кръвоносните съдове.

Холестеролът е бяло мазно вещество, което участва в структурата на нашите клетки и в производството на важни хормони. Той е важна съставка за  нашия организъм, който го синтезира. Подобно на всяко мазно вещество, холестеролът не може да се разтвори в течна среда, респективно не се разтваря и в кръвта. За да се транспортира, той трябва да се свърже със специални молекули, наречени липопротеини (съставени от мазнини и белтъчини).

Липопротеините с ниска плътност (ЛПНП – LDL) съдържат повече холестерол и по-малко белтъчини. Те  пренасят и струпват холестерола по стените на съдовете. Образуват се плаки (отлагания), които стесняват и могат напълно да запушат просвета на съдовете. Поради това, LDL-холестеролът е популярен с името “лош“.

Липопротеините с висока плътност (ЛПВП – HDL) съдържат повече белтъци и по-малко холестерол. Те “извличат“ холестерола от стените на съдовете и го пренасят до черния дроб за преработване и използване. Поради това, HDL-холестеролът е популярен с името “добър“. Когато в кръвта има повече “лош“ и по-малко “добър“ холестерол, рискът от увреждане на съдовите стени и образуването на отлагания и запушалки расте.

Това води до заболяването  атеросклероза, усложненията на което са хипертонията, мозъчният инсулт и сърдечният инфаркт. Понастоящем се счита, че от хранителните фактори основно значение за възникване на атеросклерозата има прехранването със захари и животински мазнини, богати на наситени мастни киселини. Установено е, че наситените мастни киселини и високото ниво на кръвната захар стимулират синтезирането на холестерол, поддържат високото му ниво в кръвта, забавят елиминирането му от организма. Противоположно е действието на ненаситените мастни киселини и витамините (главно вит. С). Те стабилизират равновесието между синтеза и използването на холестерола.

Ако храната съдържа недостатъчно количество мазнини, то нормалното развитие на организма се нарушава. Излишните мазнини в храната задържат отделянето на храносмилателни сокове, снижават апетита, нарушават процеса на храносмилане, усвояването на белтъчините се влошава. Освен това мазнините се отлагат под кожата и между вътрешните органи. Това води до затлъстяване, което влошава работата на сърцето, съдовете и другите органи. Затлъстяването пречи на правилното развитие на детето и понижава неговите съпротивителни сили срещу заболявания.

Мазнините в организма могат да се образуват от въглехидрати, а в някои случаи и от белтъчини. Затова те могат да се  натрупват не само в случаи, когато в храната има излишък на мазнини, но и когато в храната влизат достатъчно или по-голямо количество въглехидрати.

В денонощните нужди за хранене на децата и подрастващите трябва да се набавят, както растителни, така и животински мазнини, които в количествено отношение да са по равно. Маргаринът е мазнина, произвеждана от растително масло, но химичната му формула е променена по изкуствен начин и той повече прилича на животинските мазнини, защото наситените висши мастни киселини са повече (17–22%) от ненаситените (8–17%). Консумацията му не трябва да надвишава повече от 5 грама на ден, а според някой автори е необходимо напълно да се изключи от детската храна. Особено необходими са млечната мазнина, съдържаща се в млякото и млечните продукти и мазнините от рибен произход.

При приготвяне на храната е необходимо използването на всички видове мазнини, но за предпочитане са тези от растителен произход – олио, царевично масло, зехтин. Мазнините от говежда, овча и свинска мас не се препоръчват. Не трябва да се забравя, че има и “скрити” мазнини, за които не винаги се мисли например в салама, сиренето, майонезата, шоколада, орехите, в пържените ястия