Храната на човека трябва да бъде пълноценна и достатъчна. За да задоволява изискванията на организма, необходимо е тя да бъде и разнообразна. Еднообразната храна води до изтощение и заболявания, ето защо разнообразната храна не е лукс, а необходимост. Хранителните продукти се различават по състав и въздействие върху организма, поради което за лечение трябва да се [...]

Както вече разгледахме, приемането на твърде много киселинообразуващи храни (месо,ориз,  рафинирани продукти като бял ориз, бяла захар, сладкиши и захарни изделия, мазни и пържени храни, твърде много белтъчини и др.) и най-вече преяждането, водят до свръхкиселинност на ор­ганизма и като резултат на това – до най-различни забо­лявания. Ето какво е казал един експерт по храненето: [...]

Един древен йогийски принцип гласи, че най-добрият начин да промениш дълбоко вкоренен навик е НЕ да го изтръгнеш от корените (почти неосъществима задача), а да засееш, отглеждаш и култивираш нов, коренно разли­чен навик, успоредно със стария, като вложиш в това много грижи, любов и внимание. Много скоро този нов навик ще израсне силен и красив [...]

Веднъж великият руски писател Лев Толстой давал ве­черя в своя дом. Той бил вегетарианец и почти всички гости, с изключение на една дама, също били вегетариан­ци. Когато дамата седнала“ на масата, с голямо удивление установила, че нейната чиния била празна, а за стола й било вързано живо пиле. Толстой обяснил: „Моето съзна­ние ми забранява да [...]

Отговорът е прост. Месото е най-неикономичната и най-неефективната храна, която ядем. Цената на 1 фунт (1 фунт = 453,6 г) месен протеин е двайсет пъти по-висока от тази на растителен протеин със същата хранителна стойност. Само 10% от белтъчините и калориите, с които храним животните, се възвръщат в месото, което ядем, тоест, 90% отива в [...]

Да! Ако ние запазваме зърнените си запаси и ги даваме на бедните и страдащите от недохранване хора вмес­то на добитъка, бихме могли лесно да нахраним поч­ти всички хронично недояждащи си хора по света. Ако консумирахме само половината от месото, бих­ме могли да запазим достатъчно храна за хората от целия „трети развиващ се свят“. Харвардският специалист [...]

Под „живототворящ жизнен принцип“ трябва да се раз­бира, че определени храни съдържат повече жизнена енер­гия и сила – прана, отколкото други. Значението на виталността на храната е било оценено още преди 2500 години от Питагор, който е казал: „Само живата, прясна храна може да направи възможно човешките същества да разберат истината“. Всички ние би трябвало [...]

Още една широко разпространена заблуда е, че проте­ините, които са в зеленчуците, са с по-ниско качество от тези на месото. Учените през 50-те години наистина определяха протеините в месото като „първо качество“, а тези от зеленчуците – като „второкачествени“. Е, разбира се, това отдавна е отречено напълно и е установено, че протеините в зеленчуците са [...]

Протеините – градивни структури на живота Един от въпросите, който тревожи хората, колебаещи се да преминат към вегетариански начин на хранене, е „Дали ще мога да си набавям достатъчно от всичките необходими за организма вещества, ако не ям месо? Ще получавам ли достатъчно белтъчини?“ Няма за какво въ­обще да се тревожите: вегетарианският начин на хранене [...]

• Отравяне Точно преди и по време на смъртната агония на убива­ното животно в него настъпват дълбоки биохимични про­мени. По цялото тяло се разпространяват вторични ток­сични продукти, предизвикващи отравяне на целия труп. Известно е, че емоциите предизвикват големи биохи­мични промени в организма, и по-специално хормонални промени в кръвта. Така както в нашите тела настъпва стрес [...]

Както вече видяхме, месото не е естественият или поне най-здраволовният хранителен продукт за човека. Разби­ра се, ние бихме могли да преживяваме като ядем месо, но това води до преждевременно износване на човешкото тяло като последствие от редица заболявания. „Един бен­зинов двигател би могъл да работи и с керосин, но той по-често се поврежда, по-бързо ще [...]

НЕ! Учените знаят, че начинът на хранене на отделните животни съответства на тяхната анатомо-физиологична структура. Анатомията и физиологията на човека, телес­ните функции и храносмилателната му система са напъл­но различни от тези на месоядните животни. От гледна точка на начина им на хранене бихме могли да разделим гръбначните животни на три групи: месоядни, тревопасни и плодоядни. [...]

НЕ! След много изследвания и проучвания, учените са установили, че нашите древни предшественици са били вегетарианци, които не са яли месо, освен само в особено критични периоди. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният им начин на хранене с пло­дове, ядки, зеленчуци е станал невъзможен, нашите ранни предци, за да оцелеят, е трябвало [...]

От най-ранни исторически източници се вижда, че ве­гетарианският начин на хранене е бил естественият начин на хранене на човечеството. Древните гърци, египтяни и евреи описват човешките същества като плодоядни. Еги­петските свещенослужители никога не са ядели месо. Много велики древни гръцки мъдреци като Платон, Сократ, Питагор са били твърди привърженици на вегетари­анския начин на хранене. Цивилизацията [...]

След като детето се присъедини към семейната трапеза, все още ще ви се налага да намачквате или да накълцвате храната му. Разреждайте я със сок от печено месо, сосове или бульони от готвенето. Повечето основни ястия трябва да бъдат приспособени към детското хранене – единствените начини за приготвяне на храната, които не са подходящи, са [...]

Детето на възраст около 6-ия месец може да яде почти всичко. Може да му давате следните храни: – месо; – пшеничени храни например готови зърнени закуски (с които се храни цялото семейство) и хляб; – малки количества краве мляко (пълномаслено пастьоризирано мляко) за приготвяне на други храни; – други млечни продукти, като кисело мляко, извара, [...]

Млякото-майчиното или адаптираното-помага на детето да расте ида удовлетворява хранителните си нужди през първите няколко месеца, но то не може да осигури всичко, което му е необходимо. На тази възраст детето е готово за смесено хранене, което означава едновременно с млякото ежедневното хранене да бъде допълвано с други храни. Това е постепенна подготовка към „отбиването“ [...]

След като белтъчините са жизненоважни за нашия организъм е важно да се знае от колко точно имаме нужда. Не може да се отговори еднозначно на този въпрос, тъй като това най-вече зависи от съвкупност от индивидуални фактори. Според най-известната организация за регулация на дозировките на храни и медикаменти – FDA, нужното дневно количество белтъчини е [...]

След като белтъчините са жизненоважни за нашия организъм е важно да се знае от колко точно имаме нужда. Не може да се отговори еднозначно на този въпрос, тъй като това най-вече зависи от съвкупност от индивидуални фактори. Според най-известната организация за регулация на дозировките на храни и медикаменти – FDA, нужното дневно количество белтъчини е [...]