Здраве » Оргазъм

Постоянната сексуална възбуда е болест, не удоволствие

Алекс Антонова — Mon, 17 Jan 2011 14:42:57 +0000

Непрестанното желание за секс не е толкова приятно, колкото си мислите

Дори струйката вода може да доведе до оргазъм

Постоянната сексуална възбуда е състояние, което не бива да се приравнява към нимфоманията.

Подвластни на синдрома на постоянната сексуална възбуда са най-вече дами, които са емоционално нестабилни. Тази нестабилност води до импулсивни действия по отношение на сексуалния партньор, които в голяма част от случаите не могат да бъдат контролирани.

За разлика от нимфоманията, при която сексуалното желание е толкова голямо, че често партньорите са различни и дори непознати, при разглежданото състояние желанието не е насочено към конкретен физически обект.

Пристъпите на сексуално желание, от своя страна, могат да бъдат провокирани от различни фактори – минимално физическо напрягане, обикновено движение както на тялото, така и на докосващите го предмети, от шум, гледка, аромат или думи.

Голяма част от проявленията на характерното за заболяването състояние завършват с оргазъм. С течение на времето и нарастващия дневен брой на оргазмите (докладвани са пациентки, които получават по 300 оргазма на ден) започва появата на болки, спазми и притискания в областта на корема и малкия таз. Те от своя страна са предпостава за появата на отоци и болка в половите органи.

При появило се състояние на възбуда полов акт с партньора невинаги е в състояние да облекчи неразположението.

Синдормът на постоянната сексуална възбуда е състояние, което може да окаже ефект върху цялостното физическо и психическо състояние на жената. За преодоляването му е необходима консултация със специалист и подходяща терапия.

Без желание за секс – Фригидност

Здраве — Fri, 25 Sep 2009 10:03:01 +0000

По мнение на Д. Амелин фригидни (полово студени) са всички жени, при които липсва полово влечение и е невъзможно постигането на оргазъм при полов акт с партньор от другия пол. Според медицинската статистика 30 до 80% от жените са фригидни. Според А. М. Свядош, анкетирал 300 жени, при всеки полов акт до оргазъм достигат 16% от тях, периодично-22%, рядко-44% и никога не достигат до оргазъм 18%. Х. Елис смята, че всяка 14-а жена е фригидна, а според Д. Дънкон всяка 3-а жена е фригидна. По данни от една анкета на френския сексолог Симон само 52% от французойките са доволни от своя сексуален живот. Ние анкетирахме 50 жени, от коите 55% се оказаха фригидни. Фригидността у жената може да има временен или постоянен характер. Тя бива няколко вида: Постоянна (абсолютна) фригидност. При такива жени е налице общо ендокринно нарушение. Според Л. Жендрон такива жени са лишени напълио от сексуално желание. Те понясат половия живот като съпружеско задължение. Отвращават се от самата мисъл за полов акт. Не са обезпокоени от липсата на оргазъм и не се интересуват дали мъжът им е задоволен. Психогенна фригидност. Тя се дължи на задържащото влияние на редица психогенни фактори- чувство на отвращение към мъжа (тогава фригидността има избирателен характер: към един мъж жената може да бъде фригидна, а към друг-не), страх от заразяване, страх от забременяване, извършване на полон акт в присъствието на възрастни хора или деца. Псевдофригидност. Тя се проявява, когато в отношенията се намеси друг мъж. Обикновено фригидността към собствения мъж отзвучава, след като жената прекрати извънбрачните си връзки. Тогава тя е в състояние да възстанови своите чувства към съпруга си. Еременна фригидност. Тя се дължи на късното развитие на половото влечение при някои жени. Физиологично при много жени половото влечение достига пълно развитие след 30-годишна възраст и се зъдържа на това ниво до 60-годишна възраст. Конституционална фригидност. Според А. М. Свядош В основата на тази форма лежи вродена недостатъчност на психо сексуалните функции. Както се срещат хора, лишени по рождение от музикален слух, така се срещат и жени, у които фригидността е вродено състояние. Тези жени са във всяко отношение здрави и пълноценни, с нормална дейност на половите жлези, със запазена способност да раждат. Те не страдат от своята фригидност, а се обръщат към лекаря поради отправени упреци от мъжете. В тази категория жени се срещат и такива, които са общителни, обичат танците, ухажването, много женствени са, но никога при полов акт не стигат до оргазъм. Причината за тази фригидност не е добре проучена, но се предполага от някои автори, че става въпрос за жени с повишено ниво на естрогените (женските полови хормони) и понижено ниво на андрогените (мъжките полови хормони). Фригидност може да настъпи и когато са налице известни органични заболявания на гръбначния или главния мозък, при прекаляване с наркотици или поредица хронични интоксикации с олово, живак, арсен, бром и др. Фригидността може да се дължи още на заболявания на половите органи, на метаболитни и общохормонални разстройства. Според Г. Тордюмон полово желание и чувственост липсва у тези жени, които са възпитавани да не говорят за проблемите на пола извън семейния кръг. Обратно, жените, които не достигат до оргазъм в резултат на болестни изменения, често спонтанно говорят за своите проблеми. Според автора е трудно да се възприеме безусловно теорията на З. Фройд, според която причините за фригидността са резултат на изменения в емоционалното развитие. Фригидността не винаги последица от прекарана невроза и освен това не във всички случаи засяга жената като цяло. Жените, у които са отстранени оперативно всички вътрешни полови органи, често не съжаляват за загубата на детеродната си функция, но се страхуват от прекратяване на менструацията. Те започват да изпитват все по-големи опасения относно загубата на чувствителността на половите си органи и способността за сексуална дейност. Л. Жендрон съобщава, че много от тези жени продължават да бъдат полово активни и са в състояние да водят нормален сексуален живот. По изразеността на явленията А. М. Свядош дели фригидността на три степени: 1 степен. Оргазъм не настъпва, въпреки че половият акт се съпровожда от приятни изживявания. През време на акта се получава овлажняване на половия орган 2 степен. Половият акт е нежелан, полова възбуда или приятни изживявания не настъпват. 3 степен. Половият акт винаги е неприятен. Споменатите степени не се срещат само у жени, които са фригидни поради болестни причини. Често влечението липсва по причини от субективен характер, които с по-малко или повече усилия от страна на – двамата съпрузи могат да се преодолеят и отношенията да получат нормално разрешение. Детето ми заболя с висока температура. Бях много обозпокоена за състоянието му. Съпругът ми, вместо да се загрижи и да ми помогне при лекуването на детето, спокойно гледаше телевизия, а вечерта поиска от мен интимна близост. Отблъснах го възмутена. Той се нахвърли върху мен с груби и обидни думи. От този ден не мога да имам интимна близост с него, студентка съм. Предстоят ми тежки изпити. Не мога да кажа, че съпругът ми не е внимателен към мен, но не съм в състояние да отговоря на неговите чувства. Просто не мога да се отпусна, непрекъснато ме занимава мисълта, как ще се справя с изпитите. Как да преодолея студенината си ? – отегчителна и неприятна ми е тази страна от живота с мъжа ми признава една пациентка. Никога не се чувствувам разположена да отговоря на неговото желание. И ако не се боях, че като не намери взаимност в семейството, ще потърси друга жена, бих отхвърлила съвсем интимностите. Но и той е виновен. Когато сме най-близки, една нежна дума не чувам от него. Струва ми се, че ако покаже именно в този момент, че вижда у мене не единствено „предмет“ за удоволствие, а човек, скъп другар, ще ми даде тъкмо това, което не ми достига, и ще ме предразположи. С любов ли се омъжихте? Разбира се. И сега го обичам и уважавам. И все пак мисля, че някогашната ми влюбеност до голяма степен е почивала на въображението. Ежедневието стана много сиво тъжно завършва жената. Може би със съветите, които дадохме на мъжа, нещата в това семейство са се оправили, жената се е почувствувала стоплена и е намерила у себе си желание да отвърне на ласките на мъжа. Иска ни се да вярваме, че е станало така, защото нито тя, нито той се върнаха отново в нашия кабинет. Касае се за много хубава жена, за която никой не би предположил, че е лишена от полово влечение. Силно ме отвращава животинското в отношенията между мъжа и жената. Не изпитвам никакво влечение към мъжа си и в същото време дълбоко го обичам. Имала съм щастието да се омъжа за много интересен човек, интелигентен, богат душевно, удивително духовит. Наистина, не съм срещала друг мъж, който до такава степен да ме занимава, да изпълва съзнанието ми с мисли и въпроси. Бракът ми е щастлив. И все пак чувствеността ми е напълно непозната и не отговорих на страстта на мъжа ми. А измамната ми външност го кара още повече да страда, защото той не може да повярва, че по природа съм студена. Цялото ми същество се съпротивлява на мисълта за извънбрачна връзка. Причината не е само в моята нравственост. Липсата на красота в интимните отношения ме отблъсква. Говорихме за семейството, в което е израснала. Оказа се, че е живяла в еснафска среда. Изглежда майката е повлияла извънредно много в оформянето не на някакви възгледи, не на онази прелестна моминска свенливост при интимните връзки между мъжа и жената, а в създаването на непреодолимо чувство на боязън, на срам – признак на фалшив морал. Ако е нужно да говорим направо, трябва с остри думи да осъдим еснафското в семейството, покълнало у момнчето и развило се в отвращение пред „липсата на естетичност“ в брачните връзки. Не помогнах на това семейство. Какво можех да и говоря, когато всичко, което щях да и кажа, и беше известно. Може би няколко хипнотични сеанса биха могли да я освободят от напластените задръжки, но тя не пожела да се подложи на хипноза. За щастие не всички случаи на фригидност у жената са толкова сложни и неподатливи на повлияване. Понякога причините са чисто външни и при добро желание у двамата съпрузи не е нужна дори и намесата на лекар, за да се поправи всичко. в ежедневието на брака в повечето семейства внимателното и нежно отцошение на съпруга постепенно се променя. Годините изтриват усмивките от лицето, милите шеги се забравят, готовността за кавалерство, мъжката загриженост и предупредителност, която така предразполага и привързва жената, като че ли никога не са съществували. Тогава и интимните отношения се променят, жената, чиято чувственост едва се пробужда, се затваря в себе си, желанието за ласки изчезва. Най-тежко влияние върху чувствата на жената оказва изневярата. Години наред тя се бори със себе си, стреми се да забрави изневярата и при всяка интимна близост изпитва отвращение към съпруга си. Мъжът казва: „Жена ми не ми допада, много е безчувствена“. и през ум не му минава да се замисли за собствената си вина. А за да получиш ласка с обич и страст, трябва дълго преди това да си я заслужил. Пиянството на мъжа, ругатните и грубостите разрушават всяко желание за интимност у жената, а да не говорим за някакво удовлетворение. Много жени не достигат върховния момент поради бързото семеизпразване на мъжа. Това продължава години наред и те не намират в себе си сили да споделят със съпруга си. А той, изхождайки от ненастойчивото поведение на жената, не се стреми нищо да промени. Не търси помощта на специалист или, ако се консултира, не спазва докрай лекарските указания. А тези смущения у мъжа са изцяло лечими. Нужни са само добри взаимни отношения, такт и търпение от страна на жената и равновесието в семейството се възстановява. Обикновено жената достига по-бавно от мъжа, до оргазъм и се нуждае от три-четири пъти по-дълъг период на любовна игра. При оптимална душевна нагласа повечето жени могат да достигнат много бързо до оргазъм. Но мъжът казва: „Какви са тези превземки? Не сме на 20 години. С такова грубо отношение той, разбира се, не може да разчита на взаимност. И никак не е сигурно, че жена му е наистина студена. По-вероятно е, че той я осъжда на фригидност. Ако и липсват морални задръжки, тя завързва извънбрачни връзки, за което и мъжът трябва да потърси в себе си вина. Не е ли обаче по-добре двамата съпрузи просто да разговорят по тези интимни въпроси, да си кажат всичко, което ги вълнува или им пречи. Щом семейното щастие и спокойствие зависи от сексуалните отношения, какво по-естествено от това те да се разискват. Ненавременната свенливост в подобни случаи е смешна, а фалшивият морал- осъдителен. Сексуалните отношения между мъжа и жената трябва да се изграждат на два принципа:
1. Как да дадеш, за да получиш удоволствие.
2. Как да се отдадеш на чувствата си, без да измъчваш себе си и своя партньор. Проблемът за лекуването на половата студенина у жената е много важен. Когато съществуват правилни взаимоотношения и уважение между съпрузите, фригидността се преодолява без лекарска намеса. Ако все пак това се окаже невъзможно, наложително е да се търси съветът на лекар специалист. Веднага обаче може да се каже важно и необходимо е жената да се освободи от излишни задължения, да преустрои живота си, да има повече време за разнообразен отдих. Културните развлечения, излетите, далечните екскурзии също имат съществено значение Много важна роля за нормалните сексуални отношения играят и характерите на партньорите. Различията трябва да се преодоляват, да се проявява повече разбиране, да има такт и търпимост един към друг. И нека подчертаем, че близостта между мъжа и жената не бива да служи само за удовлетворение на чувствените потребности. Половият живот в брака е във висша степен проява на уважение един към друг и на утвърждаване на любовта. Семейството не се създава само по себе си. То трябва pазумно да се гради и укрепва. В периода на менопаузата се наблюдава недостиг на женски полови хормони. При такива случаи може да се приложи заместителна хормонотерапия. Според проф. Р. Форлео прилагането в продължение на 1-2 дни на силни дози мъжки полови хормони веднага повишава сексуалното желание. Това лечение на фригидността обаче не трябва да се смята за решаващо, тъй като в момента, в който се прекъсне приемането на мъжки полови хормони, фригидността се възвръща отново. Според В. Анхер и Ф. Кибли лечението на фригидността може да бъде обобщено в няколко точки:
.1. Подробна информация върху някои страни от сексуалното поведение на двамата партньори.
2. Кратка психотерапия, състояща се в разговори около конфликтните ситуации в семейството с цел да се възстанови брачната връзка.
3. Лечение за поведението. Съществува страх от сексуални смущения. Страхът може постепенно да бъде намален, като сексуалното желание се увеличава чрез повече нежности и ухажвания, служещи като сексуално встъпление. Самият полов акт временно се забранява. Много жени не познават важната роля на мускулите на перинеума в половия живот. Ако те се свиват активно по време на половия акт, това би довело до повишаване интереса към акта и до по-пълното задоволяване на двете страни.
4. Медикаментозното лечение има само посредническа
функция в психотерапевтичното лечение на жената.

Половия акт на жената – видове оргазъм

Здраве — Wed, 23 Sep 2009 09:24:36 +0000

Според А. Амелин половият акт у жената преминава през 3 фази: Фаза на възбуждане.Обуславя се от проявена взаимна близост, изпълнена с много нежност и внимание. Според Е. Венсант се съпровожда от силно овлажняване на влагалището, като при по-младите жени то е по-оскъдно и се засилва във възрастта между 30 и 40 г. Едновременно с това настъпва набъбване на клитора (специфичния ерогенен орган у жената), както и постепенно разширение на вътрешните две трети от влагалището с повдигане на шийката на матката. През време на фазата на възбуждането настъпва набъбване на зърната на гърдите. В края на фазата се получава прогресиращо кръвонапълване на външната трета на влагалището, Boдeщо до стесняване на влагалищния вход. Фазата на възбуждане е много по-дълга при жената, отколкото при мъжа. Много психически фактори могат да я съкратят или удължат. Фаза на нервно-мускулно разтоварване. Женският оргазъм не идва едновременно с мъжкия, а настъпва често след него. Реакциите на оргазъм при жената са значително по-разнообразни, отколкото тези при мъжа. Някои жени изпитват няколко оргазма без забележим междинен рефрактерен период. Женският оргазъм се проявява физиологично с настъпването на неколкократни контракции на влагалищната мускулатура (четири до осем контракции). Те често се придружават от контракции на външния мускулен пръстен на правото черво, контракции на матката, ускорено дишане, сърцебиене и повишаване на кръвното налягане. След 1-2 минути клиторът възврыцa нормалното си състояние. Важна роля за пълноценното изживяване на оргазма играят: семейното щастие, взаимната любов, възрастта, продължителносттана брачния живот, способността за изява на нежност. Жени, които получават няколко оргазма през време на половия акт не трябва да смятат това явление за нередно. Но едновременно с това неколкократнотополучаване на оргазмено изживяване по време на полов акт се cpeщa сравнително по-рядко ине е задължително за всички жени за всеки полов акт. От направените изследвания чрез термография на половите органи. Учените разграничават три типа на оргазъм – клиторен, вагинален и маточен. От психологична гледна точка женският организъм е много по-лесно уязвим, отколкото мъжкият, поради своята индивидуална проблемност. Фаза на успокоение. Тя завършва с отпускане, с добро настроение и желание за сън.

Фази при протичане на половия акт у мъжа, влечение, ерекция, оргазъм

Здраве — Tue, 22 Sep 2009 09:59:13 +0000

От физиологична гледна точка половият акт се намира под контрола на две важни регулиращи системи – нервната и ендокринната. Координацията между тези две системи е абсолютно необходима, за да може да се осъществи един завършен полов акт. Нервната система играе първостепенна роля. Л. Вершуб дели половия акт на шест последователни фази.
1. Сексуално влечение (либидо).
Актът се предшествува от една приятна любовна игра. Тук играят роля приятната миризма на тялото или на парфюма, приятните звуци (музика), приятните докосвания, целувките и прегръдките. В същност при половата възбуда участвуват всички сетива. Мъжът стимулира желанието у жената, като я докосва със своите устни, ръце или полови органи, а очевидно той също е стимулиран от докосването от женските ръце и устни. Възникването на възбудния процес в половите центрове се предизвиква от повишената секреторна активност на жлезите с вътрешна секреция, която на свой ред още повече повишава функционалната възбудимост на нервните сексуални механизми. Първата фаза се обуславя от дейността и на жлезите с вътрешна секреция.
2. Ерекция (полова възбуда).
Тя настъпва под влияние на вътрешни (хормоните на половите жлези) и външни дразнители. Ерекция се предизвиква също и от редица зрителни, слухови, мирисни,
тактилни и други възприятия и усещания. Полово възбуждане настъпва и под влияние на представи, фантазии и спомени.
Според-Д. Фридман ерекцията е васкуларно (съдово) явление. Тя зависи от степента на кръвонапълването и нервната регулация на половия орган. Набъбването и втвърдяването на половия орган настъпва в резултат на свиване на повърхностните и дълбоките задни вени и разширяването на крайните разклонения на вътрешните пудендални артерии. Кръвонапълването е резултат на физически и психически стимули. Половият орган в нееректирано състояние съдържа много малко кръв и е свит.
3. Копулативен стадий.
Това е най-активната фаза на половия акт-проникване на мъжкия полов орган във влагалището на жената. Съпровожда се от последователни движения и триене на органа. Настъпва
силна възбуда на половия орган и отделяне на повече секрет.
4. Оргазъм и еякулация (семеизпразване).
Д. Фридман приема еякулацията като рефлекторно явление. Тя се състои от две различни фази: събиране на еякулата и изхвърляне на семенната течност. Продължителното възбуждане на половия орган предизвиква реакция, която се изразява в натрупване на импулси в центъра на семеизпразването в гръбначния мозък. Когато това възбуждане достигне съответен праг, настъпва контракция на гладките мускули на вътрешните полови органи, в резултат на което семенната течност се изтласква от пикочния канал, а впоследствие и извън него.
5. Следкопула тивен стадий.
Скоро след еякулацията настъпва намаляване и изчезване на ерекцията. Появява се рефрактерен период, през който трудно може да настъпи отново ерекция. Възможностите за ерекция се възстановяват обикновено след един час.
6. Състояние след полов акт.
След акта много мъже изпитват чувство на умора. Тя се дължи на внезапната
загуба на много енергия.

Синдром на постоянното сексуално удоволствие

Здраве — Thu, 25 Jun 2009 12:41:19 +0000

Звучи невероятно, но е факт. Англичанката Мишел Томпсън всеки ден получава по 300 оргазма. Тя има диагноза „синдром на постоянното сексуално удоволствие“.

„Оргазъм докато чистя? Това за мен е най-нормалното нещо“ разказва Мишел пред британските медии. Въпреки че подобно удоволствие за повечето жени изглежда силно примамливо, Мишел признава, че големият брой оргазми и създава проблеми и неудобство. „Най-трудно е да се скрие, когато съм на обществено място. Веднъж разговарях с продавача в супермаркета, когато получих и не успях да се сдържа“ разказва Мишел. След почти 10-годишен опит, неотдавна благодарение на документален филм за синдрома на сладкото удоволствие, Мишел разбира че има още една жена, на която лекарите са дали същата диагноза на на редкия синдром.

„Все още не знаем какво предизвиква този синдром. възможно е да е свързан с нарушения в тази част на мозъка, която изпитва удоволствието. При всички случаи става въпрос за тежко нарушение“, обяснява доктор Керъл Купър, невролог и сексолог, която изследва синдрома за постоянно сексуално удоволствие. Жените които страдат от този синдром имат сериозни проблеми, те не могат да работят и трудно си намират партньор. /БГНЕС

Оргазмът не е само удоволствие

Здраве — Sun, 10 May 2009 20:26:09 +0000

Оказва се, че оргазмът при половия акт не носи само удоволствие, но и проблеми. Това доказват дългогодишни изследвания на авторитетния учен-сексолог от САЩ проф. д-р Алфред Чарлз Кинзи.

При това върховно удоволствие кръвното налягане и сърцебиенето на мъжете могат да достигнат опасните гранични нива. Ускорява се честотата на пулса, наблюдава се промяна на телесната температура и на електропроводимостта на кожата. Появяват се специфични спазми в мускулатурата, възможно е дори краткотрайно спиране на дишането. Всичко това за някои мъже е рисково.

При някои болести на гръбначния мозък, далака и гръбначния стълб се получава обратна еякулация, при която спермата се изстрелва не навън, а навътре, попадайки в пикочния мехур. Изглежда, така сякаш няма изпразване, но при изследване се откриват сперматозоиди в урината. Същото се получава и когато в кулминационния момент се притисне перинеумът.

Проф. д-р Кинзи посочва, че при около 3 процента от мъжете изживяването на оргазъм няма нищо общо с представата за свръхнаслада. Дори напротив, при тях то е свързано с неприятни усещания като загуба на енергия, треперене на цялото тяло, пребледняване, а в редки случаи – и припадъци. Това поведение се среща най-вече при нервните романтични момчета по време на първия им акт, след което те влизат в нормалните сексуални изживявания.

Този американски изследовател казва, че около половината от мъжете са неспособни да сдържат стоновете и конвулсиите по време на оргазъм. Около 20 процента мълчат, а 10 процента започват несъзнателно да се щипят, скубят, да прехапват устни и дори да плачат.

Lekar.bg