Здраве » Плодове

Внезапна отпадналост при малко дете

Здраве — Thu, 22 Jul 2010 13:04:04 +0000

Причини. Силна настинка, отравяне от лоша храна и др. Признаци. Болното се отпуска като парцал.

Лечение. Болнично. Народната медицина препоръчва по възможност най-бързо да се направи гореща баня (38-39°С за 10-15 минути) с отварка от пелин (листа и цвят) и трина – по 100 г от всяко, вари се 5 минути в 10 л вода. Често от една такава баня детето идва на себе си.

Умиране на малки бебета на една майка по едно и също време (на еднаква възраст)

Лечение. Провежда се от лекар-специалист. Народната медицина препоръчва лечение изключително за майката – за времето от 2 до 3 месеца преди забременяването тя да се подложи на следното:

I. Всекидневно сутрин да се прави сух четков масаж на цялото
тяло за 5 минути, последван от 10 дълбоки вдишвания през носа с
бавни издишвания през устата (вж. том I, „Дихателни упражнения“).
Повтарят се и преди обяд и вечеря.

II. Вечер преди лягане да се прави 1-2 вечери подред топла клиз-
ма с чай от лайка, а след това – само при запек, последвана от парна
баня на главата с чай от лайка и след нея – меняваща баня на краката
(42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди) и компрес на корема, натопен
в топла отварка от трина; държи се цяла нощ.

В неделя и при менструация – почивка. Вътрешно. Вземат се:

а) отварка от 12-те билки за засилване на организма, пие се сутрин,
обед и вечер преди ядене по 1 чашка от 75 г;

б) отварка от 1 супена лъжица исландски лишей, глог (плод и цвят),
мащерка и бъзов цвят – по 1 чаена лъжичка в 400 г вода – вари се 10
минути; пие се сутрин, обед и вечер 2 часа след ядене.

Диета. Вегетарианска храна с повече плодове (винаги добре измити, защото се пръскат с отровни химикали), зеленчуци и салати. След ядене да се взема и по 1 чаена лъжичка пресен селски хлебен квас от бяло брашно, размит с 2-3 супени лъжици хладка вода.

Внушение. По указания начин в том I.

Чести мигания

Здраве — Thu, 22 Jul 2010 11:14:08 +0000

Причини. Невротизиране при неправилно възпитание. Предсказание. Добро, с отстраняването на причината се прекратяват честите мигания.

Лечение. Общо за засилване на организма.

I. Сутрин, обед и вечер 10 минута преди ядене детето да изпива по
30-50 г (според възрастта) отварка от агримония, босилек, бял равнец,
жълт кантарион, широколистен живовляк (листа), жълта комунига,
маточина и риган – по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици
с 1 супена лъжица настъргана кора от портокал и 1 супена лъжица
чист пчелен мед се запарват с 500 г вряща вода. Вари се захлупено
10 минута, а като изстине, се прецежда.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове (винаги измити, защото се пръскат с отровни химикали) и зеленчуци или обикновена храна без свинско, говеждо и консервирани меса и риби. Люто, алкохол и тютюн – не (да не се пуши и пие в стаята на болното). Може да се изяжда и по 50-100 г младо месо от агне, пиле или прясна риба.

Вместо вода (ако дадените отварки са недостатъчни) детето да пие отварка от овес (зърна) и шипки (плод): по 2 супени лъжици от двете в 1 л вода с 1 лимон, разрязан на 4 части, и 1-2 супени лъжици мед се варят 15 минута на тих огън. Като изстине, се прецежда през тънка кърпа.

II. Два часа след ядене детето да изпива пак 1 чашка отварка (вж.
точка I).

III. Вечер преди лягане при запек (даже еднодневен) топла клизма
с 200-500 г топла вода (според възрастта), последвана от разтривка
1-2 пъти на гръбначето на детето във вид на малки кръгчета с памуче,
натопено в камфоров спирт. Следва компрес на корема (отпред) от две
бархетни парчета, натопени в топъл чай от лайка, отгоре вестник и
вълнен пояс. На главата му да се сложи цяла „шапка“ от тънко хасе,
която да покрива слепите очи и тила, напълнена с възтопъл (36°С)
пресен селски хлебен квасец (забъркан преди 4 часа), засилен с 2-5
супени лъжици диви кестени (според възрастта), настъргани с кората, и 1/2 изравнена чаена лъжичка нишадър на прах (от аптеката). Отгоре се слага вестник и вълнена шапка, които се държат до сутринта или пък докато много притеснят детето.

IV. Сутрин. Прави се сух четков масаж на цялото му тяло с кадифена ръкавица 2-3 минути, последван от фрикция с хладка вода на под мишниците и коремчето и сухото им изтриване.

Неделя. Пълна почивка от всичко.

Важни добавки:

На слънце, вятър, дъжд и сняг детето без шапка да не ходи (вло -шава се състоянието му).

Квасецьт да се замесва гъсто като хляб за мятане във фурната. Може да се използува 2 вечери подред, като през деня се държи на студено, а вечер се затопля и засилва с 1-2 супени лъжици нов ква-сец, за нова ферментация.

Стеснен нос, кръвотечение от носа

Здраве — Thu, 22 Jul 2010 10:47:10 +0000

Причини. От рождение, хронична хрема, полили, удари и др. Признаци. Трудно дишане, особено нощно време, носов говор. Лечение. Народната медицина препоръчва общо лечение за засилване на организма, като за вътрешно и диета виж казаното за полипи в носа. Вечер преди лягане да се прави топла клизма със 150-200 г вода и след това винаги при запек (даже еднодневен) клизма, последвана или от парна баня на лицето с чай от лайка, или от парен компрес на носа и след това от меняваща баня на краката, коремен компрес и налагане на носа с питка от селски хлебен квасец, засилен със сини сливи, както при полипи в носа.

Често кръвотечение от носа

Предпазване. Децата с кръвотечение от носа трябва често да смъркат прясна хладка вода (25-26°С) и с това да заякчат кръвоносните си съдове. При често кръвотечение от носа още по-добре действува отварката от полски хвощ – 3 супени лъжици на 3 00 г вода, вари се 10 минути; като изстине, се прецежда. Често и леко да се мажат ноздрите с боров вазелин, който държи влажна лигавата ципа и не позволява на кръвоносните съдове да се пукат. Да се правят сутрешни фрикции на тялото с хладка вода и сухо изтриване.

Първа помощ. Кръвотечението може да спре, като върху основата на носа, тила и половите органи се поставят студени компреси, натопени във вода (20°С) и като се тампонира носът с топче памук, притиснато към върха и средната преграда на носа. При това главата да се навежда назад, а не напред. Болното не бива да се секне. Ако това не помогне, да се смръкне в носа хладък разреден лимонов сок (1 чаена лъжичка сок на 1 чаша вода) и да се потърси лекарска помощ.

Лечение. От народната медицина се препоръчва общо лечение за засилване на организма. За заякчаване през лятото детето трябва да бъде на въздух, да прави слънчеви бани, последвани от поливания със слънчева вода и кратки къпания в река или море (5-10 минути), а също да ходи с боси крака, особено по трева сутрин, докато е росна. През зимата да се правят цели горещи бани (39°С) с морска сол по 2 пъти в седмицата. Ако кръвотеченията от носа са обилни, чести и указаните средства не помагат, да се иска съветът на лекар-специалист по ушни, носни и гърлени болести.

Вътрешно. Сутрин, обед и вечер преди лягане да се взема по 1-2 чаени лъжички или яйца с лимон; или стрити черупки от яйца с мед.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и сурови зеленчуци, моркови, алабаш (гулия), домати, спанак, репички и др. Вместо вода да се дава отварката за усилване при анемия.

При лекуването на деца над 10 години може да се приложи и казаното за същата болеет при възрастни.

Хипертрофия (необикновено нарастване) на мускулите

Здраве — Thu, 22 Jul 2010 08:04:30 +0000

Хипертрофията на мускулите се среща предимно у деца на възраст от 4 до 14 години.

Признаци. Преди всичко се забелязва увеличение обема на заболелите мускули, бързо уморяване, мъчно ходене и бягане, болки в мускулите и т. н. Обикновено най-напред се забелязва увеличаване на обема на мускулите на коляното, след това на бедрата и седалището. Мускулите на ръцете и гърба се отличават с поразителна слабост и отпадналост. Поразените мускули на краката и седалището при прегледа са меки и гъбести, кожата над тях е студена и има блед и нерядко синьомраморен цвят.

Предсказание. Заболяването е много сериозно. Страданието често трае продължително и е с малка надежда за излекуване.

Лечение. Провежда се от лекар-специалист. Народната медицина предлага общо засилване на организма. Първите 1-2 вечери подред на болното да се направи по 1 топла клизма с чай от лайка, а след това само при запек. Всяка сутрин се прави сух четков масаж на цялото тяло (5 минути), последван от фрикция на гръбнака и гърба с отварка от морски водорасли (5 супени лъжици се варят 30 минути в 1 л вода).

Преди обяд, ако е летен сезон, между 11-12 часа на болното да се направи слънчева баня със зелени листа на цялото тяло (30-60 минути), последвана от поливане с хладка слънчева вода.

През вечер преди лягане – цяла топла баня с отварка от борови клони, овесена слама, орехова шума, трина и морска сол (36°С за 10-20 минути), последвана от сухо увиване за по-силно изпотяване, а след препотяването да се направи и фрикция на тялото му с хладка вода. През вечер се прави масаж на цялото тяло на болното (10-15 минути), последван от налагане тила и гръбнака с торбички с топъл хлебен квасец, съчетан с коремен компрес, натопен в топла отварка от трина; държат се цяла нощ.

Неделя – почивка. Спазва се само казаното за вътрешно лечение и диета.

Вътрешно. Отварка от 12-те билки. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 винена чашка.

Диета. Вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове.

Внушение. С формулата: „Миличко, спи спокойно, защото в скоро време съвсем ще оздравееш“.

Глисти

Здраве — Tue, 20 Jul 2010 13:29:21 +0000

Глистите са паразити, които по-често се срещат у децата. Те се пренасят много лесно и ако не се забележат и лекуват навреме, могат да причинят големи вреди. Те се размножават и растат в червата. Сърбежът около задния проход при тях пречи на съня на детето и това може да предизвика у него нервни прояви.

Глистите попадат у детето при хранене с нечисти ръце, ядене на немити плодове и зеленчуци, пиене на замърсена вода. За зараза с глисти спомагат и мухите, които разпространяват яйцата им.

Признаци. При глисти болното има голям апетит, неприятни усещания и болки около пъпа и около ануса, чесане на носа. Общо детето има болезнен вид.

Предпазването се състои в чистота и хигиена на ръцете и хранителните продукти. Децата да не смучат пръстите си, да мият често ръцете си със сапун, особено преди ядене. Суровите плодове и зеленчуци добре да се измиват и белят. Да се приучат да ядат в изобилие пресни плодове, орехи, салати и сурови моркови. Унищожаването на мухите и запазването на храните от тях е задължително условие за борба с глистите.

Има главно два вида глисти – дребни (острили, оксиури) и кръгли глисти.

Дребни глисти (острици, оксиури)

Те са тънки, дълги подвижни червейчета с дължина на мъжките 3 мм, а на женските 10 мм.

Признаци. Има ги както у децата, тъй и у възрастните. Болното се оплаква от чести стомашни разстройства, болки в корема, разстройване на апетита, гадене, повръщане, запек, неспокоен сън, нервност, малокръвие, ненаддаване на тегло, сърбеж и загряване вечерно време около задния проход. В изпражненията му се намират гореспоменатите червейчета. Обикновено страдат всички в семейството, защото заразяването става лесно чрез яйцата на глистите, които са близо до задния проход и полепват по долното облекло. При момичетата понякога червейчетата влизат и в срамните устни на половия орган и предизвикват онанизъм. Дали детето има глисти, може да се разбере, като се разгледа анусът вечер 2-3 часа след заспиване, когато детето се затопли – по това време глистите излизат и снасят яйцата си около ануса.

Предпазване. Освен казаното общо за предпазване от глисти трябва да напомним още, че при всяко пипане по пръстите остават яйца, които оттам лесно попадат в устата. Затова преди ядене ръцете да се измиват с четка и сапун и грижливо да се почистват и изрязват ноктите. Да се правят често бани с топла вода и сапун.

Лечение:

а) Десет дни подред всяка вечер към 21 часа да се прави хладка
(35°С) клизма с 1/4-1/2 литър (според възрастта) разтвор от 1 чаена
лъжичка счукан чесън с прибавка по 1 чаена лъжичка сол и оцет в 250
г вода. Това е отлично средство против тези глисти. Разтворът трябва
да се задържи в червото 1/2 час (при малки деца трябва да стискаме
ануса). След клизмата – измиване на ръцете и около задния проход с
гореща вода и сапун и да се облече чисто изпрано и изварено бельо.
Измиването да се прави ежедневно сутрин, обед и вечер.

б) По една коремна баня (30°С за 5-10 минути) на ден, а вечер
преди лягане коремен компрес, натопен в хладка отварка от трина
или вода; държи се цяла нощ.

Вътрешно:

а) Мармалад против глисти – 100 г семе от сантонинов пелин (глис-
тавче) се счуква в хаван, докато стане като брашно, и се пресява със
сито; разбърква се с чист мед в пропорция: глиставче 2 % и мед 98
%; взема се три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 1/2-1 чаена
лъжичка (според възрастта) с малко храна. Два часа след това да се
даде очистително – рициново масло, но не на празен стомах, защото
киселият стомашен сок го разтваря.

б) Вземат се 100 г сурови тиквени семки, обелват се и се счукват
в хаван на каша. След това се разбъркват във водна чаша със 100 г
варено краве (или козе) мляко, докато всичко стане на рядка каша.
Тази смес се взема сутрин на гладно, като се изпива наведнъж. Това
се повтаря, докато се очистят глистите.

в) Чесновият лук също много помага против глистите. За целта
2-3 пъти през деня се дават по 4-10 капки (в зависимост от възрастта)
прясно изстискай сок от чеснов лук, който се изпива с мляко.

Диета. Вместо храна да се дават сурови моркови, суров чесън, сурово кисело зеле, боровинки, варена ръж или мляко с чесън, и то без хляб.

Забележка. Излекуването в някои случаи е привидно и на 15-ия или 20-ия ден отново се появяват 1-2 червейчета. Това изисква повторно пълно лечение, което трябва да се прилага поне седем вечери наред.

Кръгли глисти

Кръглият глист (аскарис) е тънък червей, червено-бял, дълъг 10-30 см. Живее сам или множествено в тънкото черво на човека.

Признаци. Болното често има запек, после диария, храносмилането му е нередовно, при силен глад чувствува отвращение към някои ястия, болки около пъпа, сърбеж в носа, скърца със зъби, има виене на свят, главоболие, двойно виждане, сърцебиене, често гадене с желание за повръщане и силно отслабване въпреки усиленото хранене. Понякога такива деца ядат и пръст.

Лечение. Общо – с клизми, коремни бани, коремни компреси и диета по същия начин, както за дребните глисти.

Вътрешно. Или:

а) мармалад против глисти (вж. при дребни глисти), дава се 3 дни
наред; или:

б) извлек от кромид лук – нарязва се 1 глава лук и се оставя да кис-
не една нощ в чаша с хладка вода, сутринта се изстискват луковите
късчета и водата се пие на гладно; ако това средство се ползува 3-4
дни, глистите се изхвърлят; или:

в) варен мед – 1 лъжичка мед се вари до кипване с чаена чаша во-
да и тази течност се изпива на гладно (глистите поглъщат всичката
вода); след 1/2 час да се изпие 1 винена чашка отварка от пелин – 2
супени лъжици пелин (листа и цвят) в 500 г вода се варят 5 минути;
след нея в продължение на 1 час не се яде нищо, глистите умират и
се изхвърлят; или:

г) сок от счукан чеснов лук – 1 супена лъжица сок се разбърква
в 1 чашка прясно мляко; пие се сутрин, обед и вечер 1/2 час преди
ядене; или:

д) сок от моркови – изпиват се 50-100 г 1/2 час преди ядене.
Диета. Същата, както за дребните глисти, като освен това е полез-
но 4 седмици подред всяка сутрин да се изяжда по 1 лъжица ситно нарязано кисело зеле.

Запек, спазми, диария у бременната

Здраве — Thu, 15 Jul 2010 11:20:48 +0000

Запек у бременната

Поради лениви черва, а и от притискането на червата от бременността понякога жените не могат да ходят редовно по нужда.

Признаци. Неотиване редовно (всеки ден) по нужда.

Лечение. Жената не бива да преяжда; добре е да яде често (5-8 пъти на ден), но по малко, особено вечер. Храната да бъде изключително растителна, и то с повече плодове, особено варени сливи със или без мед. Добре е да взема сутрин, обед и вечер преди ядене и по една лъжичка чист маслинен зехтин (не олио). Да прави движения на чист въздух и редовно всеки час да взема по една супена лъжица студена вода. Освен това може да се употребяват и хладки (32°С) зад-ръжни клизмички с 200 г вода. Когато клизмите не помагат, трябва да се даде майчин лист и да се направи казаното за запек.

Спазми (колики) у бременната

Лечение. При запек – топла клизма (38°С) най-добре с чай от лайка. След нея бременната да си сложи на корема топла лапа от лайкучка или попарен и изстискай цвят на бъз. Полезно е в случая да се изпие и чаша чай от лайкучка, но без захар или мед.

Диария у бременната

Признаци. При отиване по нужда – воднисти изпражнения.

Усложнения. Ако зачести ходенето по нужда, бременната жена отслабва и може да се предизвика помятане. Особено опасно е то, когато е придружено със силен напън, с болка и когато в изпражненията има слуз, прошарена с кръв.

Лечение. Да се потърси лекар. Народната медицина препоръчва да се направи казаното в том III. А при силна болка в корема да се легне на легло и да се турят на корема компреси, натопени във вода

(25 °С), а върху тях грейка, шише с гореща вода или затоплена тухличка. Когато болките не са толкова силни, достатъчно е жената да си обвие корема с нещо топло и да не излиза от дома си. Освен това болната след изчистването на червата с клизми и майчин лист да яде само лека вегетарианска храна.

Отоци у бременната

Причини. Освен казаните в общите причини, отичането почти винаги е признак на сериозно заболяване на бъбреците, сърцето или изобщо на кръвоносната система.

Признаци. Ако се появи отичане на лицето или краката, уринирането се увеличава или обратно – става по-рядко. Затова жената трябва непременно да изследва урината си.

Лечение. В леки случаи бременната жена трябва повече да лежи, да се лекува и да ограничи употребата на течности и сол. Добре е да остане един ден на плодова диета с пресни плодове или сокове.

Ако страданието й е от бъбреците, всяка сутрин да си поставя по един коремен компрес, натопен в топла (36°С) отварка от овесена слама, и по един коремен компрес както сутринта, съчетан с „мокри чорапи“, натопени в хладка вода (25°С), държат се цяла нощ.

Ако страданието й е от сърцето, тогава да се лекува сутрин с една седяща баня (28°С за 20 минути), а вечер – коремен компрес, съчетан с „мокри чорапи“, както по-горе, и с фрикция на сърдечната област с вода и оцет наполовина.

В по-тежки случаи е необходимо болнично лечение.

Схващане на краката на бременната

Обикновено се появява през последните месеци на бременността. Може да се случи и по всяко време на денонощието, дори и във време на сън.

Лечение. Облекчение в момента може да се получи със следните средства:

Като се промени положението на тялото – това обикновено прекъсва изведнъж болките.

Когато се извие стъпалото така, че пръстите да бъдат колкото се може по-нагоре.

Като се трият мускулите с ръка. Това не се позволява само когато в тази област има силно разширени вени.

Като се слагат върху крака меняващи компреси – горещи и студени един след друг.

Като се заеме легнало положение с малко повдигнат таз. Освен това всяка вечер да се прави гореща баня на краката (40°С за 10 минути), последвана при желание след изсушаването им от разтривка с терпентиново масло, с камфоров спирт или със синапов спирт.

Леглото откъм краката на жената трябва да бъде повдигнато.

Дебелото черво – един жизнено важен орган

Здраве — Tue, 08 Jun 2010 11:25:27 +0000

Последните 2,5 до 3 метра от чревния път представляват т.нар. дебело черво. Основните му функции са повторно абсорбиране на течностите, получени от смляната и до голяма степен усвоена храна, постъпила преди това в тънките черва. Съдържанито на дебелото черво в началото е една почти чиста течност, смесена с остатъци от несмляна храна. Преди да достигне до ректума, по-голямата част от тази течност се абсорбира повторно от организма като остава да бъдат изхвърлени меки и овлажнени екскре-менти.
Начинът, по който се отнасяте към дебелото си черво е съвършено идентичен с начина, по който се отнасяте към бъбреците си. Следете всеки ден да поемате изобилно количестВо Вода! Дебелото черВо поема течността за сметка на изпражненията. Може да имате сухи изпражнения, тВърди и спечени, само защото не поглъщате достатъчно Вода и течности, за да ги направите меки и гъВкаВи. Тук е от особено значение да ядете В големи количества ябълки, зеленчуци в сурово състояние, круши и други плодове – съобразно сезона.

Как да се запази активността и еластичността на кръвоностните съдове

Здраве — Tue, 08 Jun 2010 09:28:29 +0000

1 - Консумирайте много желязо с храната. Поемайте поВече белтъчини.
2 - Всеки ден праВете подходящи тонизиращи упражнения, както и паузи за дишане.
3 - Поглъщайте В достатъчно количестВ плодове и суроВи зеленчуци. Витамин С поддържа жизнеността на Вътрешната лигаВица на кръвоносните съдоВе и улесняВа абсорбцията на желязо.
4 - Намалете до максимум консумацията на мазнини.
Използвайте маргарин, масла от растителен произход. Откажете се от масло, сметана и всичко от животински произход.
5 - Въпреки че сърцето изпомпва кръвта през
артериите, връщането й във вените, към дробовете и сърцето зависи изцяло от физическата (мускулна) активност.

Плодове-любопитно

Здраве — Thu, 29 Apr 2010 17:38:41 +0000

ПАПАЯТА съдържа ензим, наречен папаин, подпомагащ храносмилането, и е много полезна за стомаха.
ЯБЪЛКИТЕ са много богати на калий, който спомага за неутрализиране на токсините в устната кухина. Ето защо те са отлично средство за почистване на зъбите и венците.
СМОКИНИТЕ съдържат специален ензим, наречен фицин, който разтваря отровите, попаднали в кръвообращението. Те съдържат също така серотонин, за който се счита, че усилва и подобрява умствената дейност. Древните учители и мъдреци от Средния Изток са постили продължително време, като са се хранили само със смокини и вода, за да достигнат висша духовна сила.
АНАНАСЪТ съдържа бромелин, който прочиства панкреаса.
ДОМАТИТЕ са силно алкални и са добри неутрализатори на свръхкиселинността.
БАНАНИТЕ съдържат значително количество калий, който е необходим за нервите, така че, те са един тонизиращ плод, отличен при нервна депресия, дължаща се на калиева недостатъчност. Те са особено хранителни, когато се прие-•а мат с мляко.
КОКОСОВИЯТ ОРЕХ е много алкален хранителен продукт. Кокосовата вода или мляко са превъзходно средство за „лечение на всички болести, дължащи- се на свръхкиселинност. Друго такова средство е настърган кокосов орех, смесен с анасоново семе.
КАЙСИИТЕ са един отличен източник на витамин А и желязо.
ЛИМОНИТЕ са силно алкални и поради тази причина лимоновият сок се препоръчва от йогите като едно великолепно лекарство при почти всички болести. Пийте лимонова вода, разпределена на малки количества през целия ден. Най-добре ще бъде, ако към нея прибавите малко сол или пчелен мед. Въпреки че лимоните и другите цитрусови плодове сами по себе си са кисели, по време на храносмилане те образуват алкална реакция.
ПОРТОКАЛИТЕ имат също силно прочистващо действие и високо съдържание на витамин С.
ЗЪРНЕСТИТЕ ПЛОДОВЕ като малини, ягоди, цариградско грозде, френско грозде и други, са алкализиращи, ако се ядат достатъчно зрели, в противен случай са киселинни.
По-долу ще разгледаме лечебното хранене при някои често срещани заболявания.

Вегетарианците са значително по-здрави от хората, хранещи се с месо

Здраве — Thu, 29 Apr 2010 15:26:24 +0000

Както вече видяхме, месото не е естественият или поне най-здраволовният хранителен продукт за човека. Разбира се, ние бихме могли да преживяваме като ядем месо, но това води до преждевременно износване на човешкото тяло като последствие от редица заболявания. „Един бензинов двигател би могъл да работи и с керосин, но той по-често се поврежда, по-бързо ще се износи и ще престане да работи по-рано, отколкото ако се зарежда с бензин“. Но нашите тела не са просто машини, а много сложни и прекрасни творения, които при това трябва да ни служат в продължение на целия ни живот. Това е напълно основателна причина да ги зареждаме с храна, за която те са били предназначени – естествените хранителни продукти за човека са плодове, зърнени храни, ядки, зеленчуци и млечни продукти.
Съвсем не е изненадващо, че безброй изследвания доказват, че вегетарианците по целия свят се радват на значително по-добро здраве, отколкото тези, които ядат месо.
• По време на икономическите кризи в период на война, когато хората са били принудени да се хранят вегетариански, здравето им забележимо се е подобрявало. В Дания по време на Първата световна война е имало опасност от остър недостиг на храна поради британската блокада. Тогава, правителството на Дания ангажирало директора на Националното вегетарианско общество със задачата да изготви програма за разпределение на хранителните дажби. Докато траела блокадата, датчаните са били принудени да се прехранват със зърнени храни, зеленчуци, плодове и млечни продукти. Още през първата година процентът на смъртността намалява със 17%. По аналогични причини, в Норвегия, когато е имало недостиг на храна по време на Първата световна война, се е наблюдавало непосредствено спадане на смъртността от сърдечно-съдови заболявания.
•    Когато след войната и в Норвегия, и в Дания хората се върнали към обичайния си начин на хранене, нивото на смъртността, както и честотата на сърдечно-съдовите заболявания веднага достигнали довоенните си показатели.
•   Хунизийците – едно племе в Северна Индия и Пакистан, стана известно в цял свят с високата си средна продължителност на живот и ниската степен на заболеваемост. Любопитството заведе изследователи от всички краища на света в техните селища, за да открият секрета на една култура, където болестите са почти непознати и където местните жители често достигат възраст до 115, а дори и повече години. Оказва се, че начинът им на хранене включва главно употребата на зърнени храни, пресни и сушени плодове, зеленчуци и козе мляко. „Не срещнах нито един случай на колит, апендисит или раково заболяване“ – пише сър Роб Мак-Гарисън, британски генерал и лекар, дълги години работил сред хунизийците.
•    Група лекари и учени от Харвард изследват населението (около 400 жители) на едно затънтено селце в Еквадор. Изненадата им била свързана с пределно високата възраст, на която били много от местните жители. Един мъж бил на 121 години, а няколко други негови съселяни надминавали стоте години. Били направени подробни изследвания на хората над 75 години. Само у двама, от всички жители над 75 години, били установени симптоми на сърдечно заболяване! Селяните били абсолютни вегетарианци. Учените нарекли резултатите от проведеното изследване „изключителни“ и отбелязали, че проучвания в подобна популация в САЩ ще покажат в 95% от случаите наличие на сърдечно-съдово заболяване.
•    Статистиката показва, че вегетарианците имат по-ниско тегло и се радват на по-добро здраве. Средно вегетарианците тежат с около 10 килограма по-малко от тези, които се хранят с месо. При проучвания, направени от Американския национален здравен институт сред 50 000 вегетарианци, се е установило, че те живеят по-дълго, показват значително по-ниска степен на честота на сърдечно-съдови заболявания и впечатляващо ниско ниво на развитие на ракови заболявания в сравнение с американците, хранещи се с месо.
•   В Англия вегетарианците плащат значително по-малка сума за застраховка „Живот“ от месоядните, тъй като при тях вероятността за сърдечно заболяване е по-малка и се считат от застрахователните компании за по-слабо рискови клиенти. Също така, вегетарианските ресторанти плащат по-малко и застрахователни полици срещу евентуални хранителни отравяния, тъй като има по-малка вероятност за отравяне на консуматорите, отколкото в ресторантите, сервиращи месни блюда.
Лекари от Харвард са доказали, че вегетарианският начин на хранене намалява вероятността от простудни заболявания и алергии.
• Проучвания сред деца, отглеждани с вегетарианска храна, показват, че те имат по-здрави зъби, значително по-ниска честота на детски заболявания – простудни, възпалителни заболявания, алергии и др., както и по-слаба тенденция към затлъстяване, сърдечни заболявания и хипертония.
И така, отново и отново научно се доказва, че яденето на месо с положителност нанася вреда на човешкия организъм, докато добре подбраната вегетарианска храна в хармония с природните закони ще ни помогне да поддържаме едно динамично здраво тяло, един чист храм – истинско убежище на нравствени мисли и чувства.

И все пак, не е ли естествено за хората да ядат месо?

Здраве — Thu, 29 Apr 2010 15:26:17 +0000

НЕ! Учените знаят, че начинът на хранене на отделните животни съответства на тяхната анатомо-физиологична структура. Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни. От гледна точка на начина им на хранене бихме могли да разделим гръбначните животни на три групи: месоядни, тревопасни и плодоядни. Нека разгледаме по-подробно всяка една от тях и да видим къде е мястото на човека.
Тревопасни
Тревопасните животни (слон, крава, овца, лама и други) се прехранват главно с треви, билки и други растения, повечето от които са груби и обемни. Смилането на този вид храна започва в устата С ензима птиалин от слюнката. Този тип храна трябва да бъде добре сдъвкана и напълно размесена с птиалина от слюнката, за да може да бъде осъществена нейната преработка. По тази причина тревопасните животни имат 24 специални кътни зъба и бавно, с движение страна в страна предъвкват храната, за разлика от месоядните, които могат да извършват движение с челюстите си само нагоре и надолу. И още – тревопасните нямат хищнически нокти или остри зъби. Те пият, засмуквайки водата в устата си, за разлика от лоченето с език, както правят месоядните животни. Тъй като тревопасните животни не се хранят с бързо разлагаща се храна и тяхната храна преминава за по-дълго време през тялото, те имат значително по-дълга храносмилателна система -червата при тях са 10 пъти по-дълги от дължината на тялото.
Съвременните научни изследвания показват пагубния ефект, който яденето на месо би могъл да има върху тревопасните животни. Д-р Уилям Колинс, учен изследовател от Ню Йорк, е установил, че месоядните животни имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола. Ако обаче в дневното меню на заек в продължение на дълъг период от време се добавя около 200 г животинска мазнина, само след два месеца кръвоносните му съдове се оказват импрегнирани плътно с мастни отлагания и се развива опасното заболяване атеросклероза. Човешката храносмилателна система, подобно на тази при зайците, не е пригодена за смилане на месо и хората придобиват много болести с течение на времето, както по-късно ще видим.
Плодоядни
Тази група животни включва антропоидните маймуни, непосредствените животински предшественици на човека. В храната на тези маймуни преобладават плодовете и ядките. По кожата им има милиони потни жлези и пори, а за дъвчене на храната имат също кътни зъби. Слюнката им е алкална и както при тревопасните животни съдържа ензима птиалин, подпомагащ предварителното смилане на храната в устната кухина. Червата им са изключително спираловидно нагънати и са 12 пъти по-дълги от тялото им, като по този начин се осигурява бавно храносмилане на плодовете и зеленчуците.
Човешки същества
Характеристиките, за които вече стана дума, при хората са много подобни на тези при животните, които се хранят с плодове, близки са на тези при тревопасните и са напълно различни от характеристиките на месоядните. Това се вижда много добре на таблицата по-долу. Както и при антропоидните маймуни, дължината на храносмилателния тракт при човека е 12 пъти по-голяма от дължината на тялото. По кожата на човека има милиони фини пори, които охлаждат тялото чрез потене, пием вода чрез всмукване като всички други животни, неядящи месо, структурата на зъбите и челюстите ни също е вегетарианска, в състава на слюнката, която е алкална, се съдържа ензима птиалин, необходим за предварителното разграждане на зърнените храни. Човешката физиология не е като при месоядните. Анатомията ни и храносмилателната ни система показват, че от милиони години сме се развивали и еволюирали, като сме се хранили с плодове, ядки, зърнени храни и зеленчуци.
Нещо повече, очевидно е, че природните ни инстинкти не са хищнически. Повечето хора биха се ужасили, ако трябва със собствените си ръце да убиват животните, които ядат, а оставят други хора да убиват животните за месо, което те консумират. Вместо да ядат сурово месо, както правят всички месоядни животни, хората го варят, пекат, пържат и подправят с какви ли не видове сосове и подправки, така че, в крайна сметка то няма нищо общо с вида си в сурово състояние. Един учен обяснява това така: „На всяка котка биха потекли слюнките при вида и миризмата на парче сурово месо, но не и ако помирише плодове. Ако подобно на хищниците, човекът беше в състояние да се нахвърли върху беззащитна птичка, да се наслаждава, разкъсвайки я със собствените си зъби, все още жива, изсмуквайки топлата й кръв – е тогава наистина бихме могли да твърдим, че природата е заложила в него месоядния инстинкт. От друга страна, чепка сочно грозде пълни устата ни със слюнка и дори да не сме гладни, бихме си хапнали само заради чудесния й вкус“.
Учени, естественици, в това число и великият еволюционист Чарлз Дарвин, твърдят, че нашите древни прадеди са се хранили с плодове и зеленчуци, а оттогава в течение на хилядолетия нашата анатомия не се е променила. Шведският учен фон Линне казва: „Човешката структура, вътрешна и външна, сравнена с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните зеленчуци представляват тяхната основна храна.“

Мак (полски) Papaver rhoeas L.

Здраве — Thu, 15 Apr 2010 21:09:23 +0000

Описание: Макът е
едногодишно растение с бял
млечен сок. стеблото е 20-90 см
високо, надлъжно наребрено,
най-често разперено
влакнесто, с твърди четинести власинки. Листата са едни или два пъти , перести, при-основните с дръжки, стълбовете приседнали. Цветовете са ярко червени, по-рядко розови или бели, с 10-20 см дълги дръжки, разположени по върховете на стеблото и разклоненията. Плодът е продълговато обратно яйцевидна кутийка с многобройни дребни черни семена. Цъфти от
Разпространение: Полският мак е разпространен най-често като плевел, особено в житните култури, но също по сухи тревисти места, из синури и пътища в равнините и предпланините до към 1000 м н.в.
Употребяема част: Използват се главно цветовете.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Използва се като средство за успокояване на мъчителна кашлица. Отвара от цветовете на полския мак се препоръчва още при диария, дизентерия, нощно напикаване. Отвара от плодовите кутийки се използва при коремни болки, нередовна менструация, при сърцебиене.
При малки деца употребата на мака е опасна поради обстоятелството, че има действие на опиат, макар и слаб.
Начин на употреба:
Приготвя се запарка от 2 супени лъжици билка и 250 гр вряща вода. Взема се по една супена лъжица през 2 часа.
Препоръчва се под формата на сироп, приготвен от 50 гр цветове залети с 400 гр вряща вода, в която е разтворена 1 грам винена или лимонена киселина. След 4 часа се прецежда и течността се сварява с 500 гр захар.
МАЛИНА Rubus idaeus L.
Описание: Многогодишен храст, достигащ 1-1.5 м височина. През първата година стеблата са тревисти, безплодни, със синкавозелен налеп и къси тънки шипчета. Втората година тези стебла се вдървяват, дават цветоносни клонки и след узряване на плодовете загиват. Листата са тройни или перести с 5-7 листчета отгоре зелени голи, отдолу сребристо сиво напластени. Цветовете са бели, около 10 мм в диаметър с дълги дръжки. Плодът е сборен, съставен от многобройни костилкови плодчета. Цъфти през май-юли, а плодовете узряват юли-август.
Разпространение: Малината е разпространена из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.
Употребяема част: Използват се листата и плодовете.
ПРИЛОЖЕНИЕ: В прясно състояние под формата на сок или сироп плодовете на малината са приятно витаминозно потогонно и тонизиращо средство. Изсушени плодовете на малината се употребяват като потогонно средство като самостоятелно или в състава на потогонни чайове при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища.
Препоръчва се използването на листата и корените на малината при някои стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, стомашно-чревни колики, повишена киселинност). Външно – запарка от малинови листа се прилага за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и гърлото.
Начин на употреба:
1. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сушени плодове и 250 мл вряща вода или 1 супена лъжица листа или корени и 250 мл вряща вода. Изпива се след прецеждане като топъл чай.

Кисел трън Berberis vulgaris L.

Здраве — Thu, 15 Apr 2010 20:16:24 +0000

Описание: Киселият трън е до 3 м висок, бодлив, листопаден храст. Коренът е дълъг, дебел, жълт с тъмножълта кора. Клоните са покрити с шипове ( видоизменени листа), обикновено по 3 заедно. Листата са тънки, обратнояйцевидни, продълговати, постепенно стеснени в основата си, с мрежовидно жилкуване, с къси дръжки, събрани в кичури по няколко заедно в пазвите на шиповете. През есента те добиват кафяв цвят. Цветовете са с приятна миризма. Те са жълти, дребни, събрани по 15-20 в увиснали гроздове, дръжките на които излизат от пазвите на листата. Листата и плодовете имат кисел вкус. Цъфти през май-юни след разлистване, а плодовете узряват през септември, но не се задържат върху растението продължително време.
Разпространение: У нас се срещат в храсталаците, по сухите и каменливи места и чукари, главно в покрайнините на горите в долната лесорастителна област и то обикновено на варовит терен.
Употребяема част: Използват се корените и най-вече корите на корените и плодовете. Корените

се изкопават през пролетта, март-май при започване на сокодвижението в растението. Плодовете се берат при пълното им узряване.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Плодовете се използват против болестите на черния дроб, далака, захарната болест, болки в стомаха, болести на венците и др. Корените се ползват против жълтеница, при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болестите на черния дроб, червата, против диария и др.
Начин на употреба: 1. Чай от плодовете – 10 гр плодове се варят 10-15 минути.
2. Отвара от корените – 15 гр ситно нарязани кори от корените се варят 15-20 минути в0,5 л вода – доза за един ден. Пие се хладко.
ЗАБЕЛЕЖКА: В ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА РАСТЕНИЕТО Е ОТРОВНО.

Кимион Carum carvi L.

Здраве — Thu, 15 Apr 2010 20:15:02 +0000

Carum Описание: Кимионът е едногодишно тревисто растение. Коренът е вретеновиден. Стеблото е до 40 см високо, изправено, в горната си част е разклонено. Листата са дребни, тесни, двойно и тройно перести. Цветовете са бели или розови, дребни, събрани в сложни сенници. Здраво свързани помежду си, дву-семенни, с ясно очертани надлъжни ребра.
Разпространение: Расте по поляни и песъчливи хълмове, а най-вече като култивирано растение за подправка. Цъфти май-юни,а плодовете узряват в началото на юли.
Употребяема част: Използват се семената (узрелите плодове).
ПРИЛОЖЕНИЕ: Като лечебно средство при стомашночревни заболявания, колики, газове, при отпадналост и сърцебиене, причинени от слабост в стомаха, предизвиква апетит, отстранява излишната лимфа, при недостатъчна менструация. Увеличава млякото на кърмачките.
ЗАБЕЛЕЖКА: КИМИОНЪТ Е ВРЕДЕН ЗА БЪБРЕЦИТЕ. ПРЕПОРЪЧВА СЕ ПРИЕМАНЕТО МУ С ПЧЕЛЕН МЕД.
Начин на употреба:
1. 5 гр семена от кимион се варят в 250 гр вода, 5-10 минути – доза за един ден. Прах от семената на кимиона, вземан с храната усилва дейността на стомаха, успокоява спазмите, помага за отделянето на храчките и газовете.

Калина /Офика/ Sorbus aucuparia L.

Здраве — Thu, 15 Apr 2010 20:10:58 +0000

Описание:
Дърво високо 10-16 м с гладка, светлосиво, лъскава кора. Листата са нечифтоперести, с 5-13 листчета, покрити с три-хоми или почти голи. Цветовете са бели, разположени по много в сенникови съцветия; чашката е петделна; венчелистчетата са 5; ти-чинките – много; плодникът – долен с 2-4 стъл-бчета. Плодът е червена сферична ягода (голяма колкото грахово зърно), обикновено с 3 семена. Цъфти през май-юни.
Разпространение: Унас се среща в няколко форми разпръснато из плонинските гори, а не рядко и в долините на планинските реки. Отглежда се и като декоративно растение в паркове и градини.
Употребяема част: Използват се плодовете. Берат се при пълно узряване.
ПРИЛОЖЕНИЕ: От древността народите са гледали на калината като символ на растежа и силата. Плодовете на калината се употребяват като укрепващо и поливитаминно средство, а също и против туберколоза. Използва се като изходна захар при производство на витамин С, както и за храна на диабетиците. Билката намалява тлъстините в черния дроб и холестерина в кръвта, повишава резистентността на кръвоносните съдове. Използва се като заместител на обикновената захар на диабетиците. Използва се още като леко лаксативно и диуретично средство, при ревматични болки и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Добро средство при прояви на С-авитаминоза.
Начин на употреба:
Изстискваме сока на 1 кг пресни и добре узрели плодове и го варим със 600 грама захар -като храна.
Течен екстрат по една чаена лъжичка, няколко пъти дневно.
Вземат се 2 супени лъжици изсушени плодове и се заливат с 2 чаени чаши вряща вода, като ги оставяме да киснат 2 часа, след което прецеждаме. Пие се по 1 кафена чашка три пъти дневно.
Описание: Силно разклонен храст, висок 1,5-3 м, със сивокафява кора и зелени млади клонки. Листата са срещуположни, с добре развити дръжки, плитко триделни, едро назъбени, отгоре зелени, отдолу белезникаво мъхести; листните дръжки са голи. Цветовете са събрани във връхни, плоски сенниковидо-щитовидни съцветия. Средните цветове в съцветието са фуниевидни, двуполови, външните са по-големи, стерилни. Чашката е много дребна, петзъба; плодникът е от три плодолиста с долен тригнезден яйчник и 3 близаца на късо стълбче. Плодът е сферичен, сочен, костилков, червен, с едно семе. Цъфти в края на пролетта.

Какво да направим, ако детето обича сладко

Здраве — Wed, 14 Apr 2010 18:15:45 +0000

Специалистите смятат, че консумирането на сладки храни развива у детето вкус към сладкото-т. е. то се пристрастява към сладките неща завинаги. Нормално е за хората да предпочитат сладкото пред киселото. Майчиното мляко например е сладко. Смята се, че в условията на еволюцията хората са развили вкус към сладкото като начин на защита от вредните плодове и храни. С други думи, ако храната има сладък вкус, тя вероятно е добра за ядене и няма да ви отрови, нито ще ви причини стомашни болки. Ако е горчива, възможно е да не става за ядене.
Така че, постарайте се детето ви да привикне да яде най-различни пикантни храни, а колкото до сладките, едва ли ще може да ги избегнете напълно.

Хигиена и съхраняване на храната

Здраве — Wed, 14 Apr 2010 18:15:34 +0000

Малкото дете е по-податливо на хранителни отравяния (всеобхватен термин за всякакви заболявания, причинявани от храни или напитки, които са вредни – или защото вече не са пресни, или защото са заразени от контакт с нещо вредно). Когато детето израства, неговата имунна система става по-зряла и по-способна да се пребори с възможните хранителни отравяния. Дори и тогава общоприетите правила за купуването, съхраняването и обработването на храната са важни за всички членове от семейството. Децата под 2-годишна възраст, както и бременните жени се смятат за рискова група, която като че ли по-често страда от болести, причинени от хранителни отравяния.

Когато приготвяте храна за вас и особено за вашите деца:
- Измивайте си рьцете преди да започнете да готвите.
- Измивайте всички плодове и зеленчуци, включително и тези, които се продават подготвени за салата.
- Не допускайте животни в кухнята.
- Поддържайте чиста дъската за рязане, като я изтърквате с дезинфектант.
- Поддържайте необходимата температура в хладилника (под 5°).
- Съхранявайте остатъците от храната добре покрити в хладилника.
- Съхранявайте месото в хладилника; и сготвеното, и суровото месо дръжте в добре покрити съдове отделно от други храни.
- Гответе храната много внимателно.
- Размразявайте докрай замразената храна.
- Проверявайте датата на производство и не използвайте продукти с изтекъл срок на годност.
- Не претопляйте храната повече от веднъж.
- Не дръжте храната в открити съдове.
- Пастетите от деликатесните магазини в кутии или буркани са добри, но трябва да се съхраняват в хладилник и след като бъдат отворени, трябва да бъдат изядени до 2 дена.
- Не консумирайте сурови или полусурови яйца (може да ги приготвяте бъркани или изпържени до втвърдяване).

Захарта и вашето дете

Здраве — Wed, 14 Apr 2010 18:15:29 +0000

Много храни съдържат захар в естествени форми; захарта може да бъде и добавяна в малки количества към храните, за да станат по-вкусни.
На захарта понякога се гледа като на особено вредна и някои родители са готови напълно да я изхвърлят от храната на децата си. На практика, избягването на захарта във всичките й форми нито е възможно, нито е желателно. Но съществуват основателни причини да се избягва честата употреба на захар поради това, че се развалят зъбите.
Захарта въздейства върху зъбите по два начина, които взаимно подсилват вредния си ефект: прави храната лепкава и тя се задържа по-дълго по зъбите след ядене; въздейства върху хранителните остатъци по зъбите и венците, подхранвайки вредните бактерии в тях. В резултат се отделят киселини, които атакуват зъбите, разяждайки емайла и причинявайки накрая загниване, известно като кариес. Захарта допринася също и за заболяванията на венците.
От вас зависи колко сериозно ще приемете това. Някои родители забраняват завинаги всички торти, сладкиши, бисквити, подсладени напитки и шоколади; други ги оставят за много специални случаи. Не трябва строго да ограничавате диетата на детето си по този начин, защото то просто ще откаже да яде неподсладени храни в нужното количество.

Други родители твърдо отстояват идеите си през първите години на детството, след което му отпуска! края, защото смятат, че не могат да се преборят с влиянията от пън.
Разбира се, няма никакво съмнение, че захарта влошава състоянието на зъбите и тъй като ние наистина не се нуждаем от добавка на захар към храната, защо да не я ограничим за цялото семейство?
Храненето е нещо повече от просто удовлетворяване на хранителните ни нужди. Храненето е приятно нещо и е начин за общуване с другите.
Сладкишите и подсладените храниса приятнолакомствоза повечето от нас. Умерената консумация и грижите за зъбите правят излишна крайната забрана на всички сладки храни.
Предлагаме ви някои напътствия, които можете да приемете или да пригодите към собствените си желания:
- Ако храните детето от шише, не го оставяйте да заспива с биберона в уста. Освен опасността от задавяне, по зъбите на детето ще остане захар, освен ако шишето не е пълно с чиста вода.
- Не позволявайте на вашето прохождащо дете, което вече може само да си служи с шишето, да си попийва често от него, защото зъбите отново са подложени на въздействието на захарта и в резултат се получава така нареченият „биберонов кариес“, при който предните зъби загниват и се разрушават преди 2-годишната възраст на детето. Чашите са по-добри за зъбите и освен това не могат да се използват като „утешител“.
- Купувайте сухари без захар или с ниско съдържание на захар. Вместо тях може да давате на детето кора от хляб.
- Не давайте на детето си винаги бисквита за закуска – по-добре е да му давате парче плод.
- Винаги разреждайте плодовия сок с много вода.
- Оставете шоколада и сладкишите за по-специални случаи или, след като детето ви започне да различава дните от седмицата, му ги давайте в определен ден.
- Почиствайте много добре с четка зъбите на детето всяка сутрин и всяка вечер преди лягане до 5-го-дишната му възраст, а дори и след това, ако то не се справя само.
- Не забравяйте: честата консумация на захар, а не толкова нейното количество разрушава зъбите. Пакетче бонбони изядени наведнъж са по-малко вредни, отколкото няколко бонбона, изяждани на интервали през целия ден.
- Не купувайте силно подсладени готови зърнени закуски или подсладени напитки за преди лягане и не добавяйте захар към нищо, освен ако това не е необходимо за вкус.
- Четете надписите на храните, които купувате и избирайте такива с по-малко захар.
- Не се смятайте задължена да предлагате пудинг за десерт. Поощрявайте детето си да яде плодове, за да порасне (по-малко работа за вас, във всеки случай).
- Започнете да водите редовно детето си при зъболекаря след като то навърши 2 години.

Лечебните свойства на касиса

Здраве — Tue, 30 Mar 2010 20:39:27 +0000

Касисът е ценно поливитаминно средство. Пресните и преработените плодове (сок, компот и др.) се препоръчват на изтощени хора, прекарали тежки заболявания, на деца и хора в напреднала и старческа възраст. Сокът, отварата и желето от касис имат освежаващи свойства и се предписват на болни с висока температура. Свежите и преработените плодове оказват затягащо, потогонно и диуретично действие. Сокът от касис, смесен с пчелен мед, е много полезен при бронхити и ларингити, съпроводени с кашлица и прегракване на гласа. Сокът от касис без мляко се прилага при гастрити с понижена киселинност на стомашния сок.

Листата на касиса се отличават с широк спектър на лечебно действие. Те се използват като добро диуретично, противоревматично и тонизиращо средство, прилагат се при лечението на бъбречнокаменна болести, хипертония, ревматизъм, болести на бъбреците и пикочния мехур.В народната медицина листата на касиса се използват за приготвяне на запарки или отвари при лечение на подагра и ревматизъм. От запарките и отварите се приема по 0,5 чаша 3-4 пъти дневно.

За приготвяне на запарка се вземат 20 г ситно надробени листа, заливат се с 1 чаена чаша кипяща вода, оставят се да киснат, докато напълно изстинат, след което течността се прецежда през марля или друга тъкан. За приготвяне на отвара ситно надробените листа се заливат с вода със стайна температура (20 г листа на 1 чаша вода), съдът се слага на водна баня и сместа се загрява 20 минути, след което се прецежда, докато е още топла.

Може да се приготви смес от равни части плодове от шипка, листа от касис, листа от малина и листа от червена боровинка. От нея се приготвят запарки или отвари. Следната запарка се приема като богато на витамини средство, повишаващо имунитета. Смесват се равни части сушени плодове от касис и шипка. Една супена лъжица от сместа се залива с 2 чаени чаши кипяща вода и се оставя да престои в покрит съд, докато изстине напълно; след това се прецежда и от запарката се приема по 0,5 чаена чаша 3-4 пъти дневно. За подобряване на вкуса може да се добави мед или малко захар.

Касисът е противопоказан при непоносимост към растението, а също при гастрити и язвена болест.