Здраве » полезни

Видове растителни масла

Здраве — Thu, 10 Dec 2009 02:04:33 +0000

Основните начини за получаване на растителни масла са пресоване и екстракция. За да се получи масло чрез пресоване, смлените семена се изстискват с помощта на преси. Пресоването бива студено и горещо. При горещото пресоване смляната суровина предварително се загрява до температура 100-110 градуса. Екстракцията се състои в това, че първоначално маслата се извличат от суровината с помощта на органични разтворители, след което полученият разтвор се дестилира. Независимо от начина, по който са получени, растителните масла се подлагат на очистване. Според степента на очистване те се делят на сурови, нерафинирани и рафинирани.
Сурови се наричат маслата, подложени само на филтриране с цел да се отстранят видимите примеси).
Те са наи-полезни: в тях изцяло се запазват фосфатидите, токоферолите и другите биологично ценни компоненти. Тези масла се отличават и с по-високи вкусови качества.
Нерафинираните масла се очистват само отчасти (чрез утаяване, филтриране, хидратация и неутрализация).
тези масла имат по-малка биологична ценност, тъи като в процеса на хидратация (обработка с малко количество гореща вода) се губят част от фосфатидите.
Рафинираните масла се подлагат на обработка по пълната схема на рафинация, включваща механично очистване от примесите (чрез утаяване, филтриране и центрофугиране), хидратация, неутрализация (при което загрятото масло се подлага на очистване с основи), адсорбционна рафинация (маслото се обработва с адсорбенти, в резултат на което се поглъщат багрилните вещества и масло се изсветлява).
Рафинираните масла се подлагат и на дезодорация, при което се отстраняват естествените ароматни вещества, които се съдържат в тях. В резултат на тези процедури се получава прозрачно масло без утайки, а също без вкус и мирис.
При рафинирането маслата губят част от полезните си вещества, например фосфолипидите (които намаляват количеството на „лошия“ холестерин в кръвта), витамините (особено витамин Е който има защитно действие против високия холес~ерин и намалява риска от някои ракови заболявания), пигментните вещества (сред които най-важно място заемат каротиноидите, които са предшественици на витамин А и участват в защитата против ммного заболявания включително и онкологични).

Кедрови ядки

Здраве — Thu, 10 Dec 2009 01:40:05 +0000

Кедрови ядки се наричат семената на кедровата ела. В почистен вид те съдържат около 60%масло, а освен това белтъчини, нишесте, целулоза, както и 2-2,5% минерални вещества. Установени са значителни количества фосфор, магнезий, калий, желязо, а също манган, цинк, мед, йод и др. 100 г кедрови ядки задоволяват дневната потребност от аминокиселини, манган, кобалт, мед и цинк. По съдържание на лецитин кедровите ядки превъзхождат всички други ядки.
И семена и могат да се сравняват съмо със соята – наибогатия източник на това вещество. Важна особеност на мазнините в кедровите ядки е високото съдържание на полиненаситени мастни киселини, особено на линолова.
Белтъчините в кедровите ядки се отличават с добра усвояемост и високо съдържание на аминокиселината аргинин, която е изключително необходима за развитието на детския организъм.
В ядките присъстват в значителни количества витамин Е, витамини от групата В, както и аскорбинова киселина (витамин С).
Кедровите ядки са добро средство против анемии, тъй като в тях сравнително голямото количество желязо, мед, кобалт и никел се съчетава с витамини от групата В и витамин С. Наличието на йод позволява те да се използват за профилактика на базедовата болест, а провитамин А, който почти не се среща в другите видове ядки, е полезен за зрението. Голямото количество полиненаситени мастни киселини, лецитин и витамин Е прави кедровите ядки и продуктите от тях незаменими в профилактиката и лечението на атеросклерозата.
Маслото от кедрови ядки, получено чрез студено пресоване, съдържа витамин Е и витамини от групата В. Използва се в козметиката и кулинарията, тъй като има приятен вкус.

Фъстъци

Здраве — Thu, 10 Dec 2009 01:33:46 +0000

Фъстъците представляват изсушен плод на храстовидно растение от семейство Бобови. Те са събрани в шушулка, но не растат по младите клонки както при фасула и граха, а се оформят под земята. Във всяка шушулка се намират по 1-2, рядко по 3 зърна, покрити с червеникаво-кафява люспа, която лесно се отстранява след изпичане.
Фъстъците съдържат средно 42-50% мазнини до 25-30% белтъчини и около 13% въглехидрати. По ‘съдържание на белтъци сред бобовите растения те отстъпват само на соята.
Благодарение на ценните си качества фъстъците и продуктите, получавани от тях, намират широко приложение. Те се отличават и с високи вкусови качества, което ги прави предпочитана храна.
Около 80% от мазнините във фъстъците се състоят от ненаситени мастни киселини (47,8% мононенаситени и 28,5% полиненаситени). Трябва да се отбележи, че фъстъците съдържат по-малко мазнини отколкото повечето ядки.
Белтъчините във фъстъците съдържат много от най-важните аминокиселини, пълноценни са и се усвояват добре от организма. Те бързо създават чувство за ситост, затова се включват в препоръчителното меню при диети за отслабване, освен това са много популярни сред вегетарианците и хората, които се стремят максимално да ограничат употребата на месо.
Във фъстъчените ядки се съдържат около половината от В-те витамина, необходими за нормалното
функциониране на организма. Сред тях особено добре са представени витамините Вl, В2, рр и D.

Фъстъците са добър източник на фолиева киселина, която е важна за растежа и обновяването на клетките, кактои на доста минерални вещества и микроелементи. Благодарение на състава си фъстъците са полезни за нормалното функциониране на нервната тъкан, сърцето, черния дроб и други. Те, както и фъстъченото масло, се прилагат като жлъчегонно средство. Освен това действат благотворно на половата потентност, подобряват паметта и концентрацията, повишават прага на слуховата чувствителност и спомагат за бързото възстановяване на силите след изтощение и тежко боледуване.

Храненето през бременността – храни съдържащи полезни вещества

Здраве — Tue, 24 Nov 2009 03:21:52 +0000

Няма точна формула какво трябва да ядете по време на бременността. Въпреки че изразходвате допълнителни калории (за да поддържате плода), принципите за здравословно хранене са същите, каквито са и при небременните жени – повече плодове и зеленчуци, зърнени продукти и други. Все пак има някои хранителни вещества, които са необходимо условие за нормална бременност. Те са:

Фолиева киселина

Фолиевата киселина е вид Витамин B. Тя е помага за предотвратяване на неврални проблеми при плода – анормалии на мозъка и гръбначния стълб. Липсата на фолиева киселина увеличава риска от спонтанен аборт и недостатъчно развитие на плода. Нуждаете се от около 1 милиграм фолиева киселина дневно. Някои храни в които се съдържа в по- значителни количества са:

Храна	Количество	Съдържание в милиграми
Готова закуска в зърнени храни	1 купа	0,4
Леща	половин купа	0,18
Спанак	половин купа	0,1
Боб, грах	половин купа	0,1
Портокалов сок	1 чаша	0,05

Калций

Вие и Вашето бебе се нуждаете от калций – за здрави кости и зъби. Калцият е необходим за Вашите мускули и нервна система. Необходимо Ви е количество около 1000 милиграма на ден. Храните, които съдържат по- голямо количество калции са:

Храна	Количество	Съдържание в милиграми
Кисело мляко	1 купа	285 до 420
Млако	1 купа	300
Херинга	1 консерва	180
Боб	1 купа	80 до 150
Броколи	1 купа	40

Протеини

Протеините са необходими за нормалното развите на бебето особено през втория и третия триместър. Необходимото количество е минимум 60 грама на ден. Богати на протеини храни са:

Храна	Количество	Съдържание в грамове
Месо – риба, пиле, телешко, свинско	100 грама	19 до 23
Фъстъчено масло	1 чаена лъжичка	4
Яйца	1 брой	6

Желязо

Вашият организъм се нуждае от желязо, за да произвежда хемоглобин – протеин в червените кръвни телца, който служи за пренасяне на кислорода. По време на бременността количеството на кръвта Ви се увеличава, тъй като Вашето бебе се храни и диша чрез Вас. Поради тази причина нуждите Ви от желязо са по големи. Нуждаете се от 27 милиграма желязо на ден. Храните, които са богати на желязо са:

Храна	Количество	Съдържание в милиграми
Ядки, соя	Половин купа	3,5
Спанак	Половин купа	3

По преценка на лекаря Ви, можете да приемате хранителна добавка съдържаща желязо. За да улесните приемането на желязо от организма, яжте храни богати на Витамин С.

/www.mamaibebe.com/

Полезните храни през лятото

Здраве — Tue, 07 Jul 2009 09:27:44 +0000

През летните месеци може да се насладите на вкуса и разнообразието на пресните плодове и зеленчуци. Те имат богато съдържание на вода в комбинация с малко калории, мазнини и никакъв холестерол.

Много проучвания доказват и здравословните им качества – някои предпазват от кардиологични проблеми, други от диабет или рак.

Продуктите по-долу са богати на хранителни вещества и са най-вкусни през лятото.

Царевица

Царевицата често се пренебрегва заради съдържанието на скорбяла, но тя е пълнозърнеста култура, която може да намали риска от инсулт, диабет и сърдечно-съдови заболявания.

В половин чаена чаша сурови царевични зърна има 66 калории и 2,1 грама фибри, а след топлинна обработка – 88 калории и 2,3 гр. фибри. Царевицата съдържа още витамини от В група, включително фолиева киселина, витамин С и фосфор.

В царевичните трици има изобилие от полезни вещества, които имат антиоксидантни свойства.

Топлинната обработка активира защитните свойства на царевицата, които помагат за предпазване от заболявания.

Може да се използва както за салати, така и за гарнитури или като съставка в основни ястия.

Череши

Една чаена чаша или около 17 череши съдържат 87 калории и 2,9 грама фибри. Богати са на бета-каротин, витамин С (1 ч.ч. = 26% от дневния прием), манган и калий, който блокира ефекта от богатия на сол хранителен режим.

Черешите съдържат и флавоноиди, които предпазват сърцето, а диетата с тях може да повиши имунитета, да намали риска от грип и други респираторни заболявания, намалява холестерола, възпалителните процеси и риска от диабет тип 2.

Черешите могат да се консумират отделно, в плодови салати или на сладко.

Боровинки

Боровинките съдържат около 84 калории (1ч.ч.) и 3,6 грама фибри в сурово състояние. В тях има още пектин и разтворими фибри, които предпазват от рак и намаляват холестерола, витамин К за костите, манган и витамин Е (антиоксидант).

Антоцианините (водоразтворими цветни пигменти) предпазват от възпаления и заздравяват съдовата система.

Боровинките са известни и с високото съдържание на антиоксиданти. Може да се комбинират с кисело мляко, да се прибавят към сладкиши или сладолед.

Бамя

Съдържанието на фибри в сготвената бамя е съпоставимо с това в овесената каша. В една чаена чаша сварена бамя има 35 калории, 4 гр. фибри и 3 гр. протеини, витамини и минерали – 80% от дневната доза витамин К, С и В6. Освен това е и много засищаща.

Използва се за салати, яхнии, дори сандвичи.

Ягоди

В една чаша ягоди има 46 калории, 2,9 гр. фибри и 50% повече витамин С от необходимата дневна доза. Манган, фолиева киселина и витамин В6 са сред другите полезни вещества.

Ягодите също са богати на антиоксиданти и флавоноиди, които имат антиракови свойства.

Патладжани

Патладжаните са богати на витамини, минерали, калий, манган, мед, тиамин и фолиева киселина. В една чаша нарязани и сготвени сини домати има 35 калории и 2,5 гр. фибри.

Проучвания показват, че патладжанът има и антираково действие и може да предпазва организма от бактерии и вируси.

Повечето полезни вещества се съдържат в обвивката му.

Домати

Този плод, който играе ролята на зеленчук, съдържа дълъг списък с полезни вещества. В една чаша сурови домати има само 32 калории и 2,2 гр. фибри.

Витамин С, А и К, бета-каротин, калий, манган, хром и други минерали са само част от здравословното съдържание на доматите.

Топлината обработка отключва ликопена – каротиноиден пигмент с антиоксиданти и антиракови свойства. Скорошни изследвания показват и ползи за костите. /Actualno.com