Здраве » страх

Демир Бозан ми помогна да преодолея параноята

reni — Thu, 08 Sep 2011 05:35:28 +0000

Лекарите бяха много изненадани от бързото ми възстановяване, а аз повече от щастлив да се прибера

Здравейте. Аз съм Велко Спасов от Петрич и бих искал да споделя своя опит с Демир Бозан.

От години страдам от фобия към различни заболявания, като по тази причина няма сила, която да ме накара да посетя болница или клиника. В зъболекарския кабинет дори при прегледа ми правят с упойка, а за медицински изследвания да не говорим. Спортувам упорито, опитвам се да се поддържам в добра форма и пия много витамини, но тази зима грипът по някаква случайност и мен не ме подмина. В домашни условия настинката до някъде се търпеше, но развих усложнения и се наложи да постъпя в болница.

Това се оказа най-големият ми кошмар. Съпругата ми се принуди да стои непрекъснато до мен, за да не си тръгна, въпреки че трябваше да бъда под непрекъснато лекарско наблюдение. Останалите пациенти, с които бях в стая, настояха да бъда преместен, защото просто не им давах и миг спокойствие. Самостоятелната стая обаче не оправи нещата.

Тогава съпругата ми със съгласието на лекарите започна да ми дава чай за нервите. Още след първата чаша нещо в мен се отпусна, а след още няколко доста се успокоих. За първи път тази нощ спах спокойно, както и всички в отделението. Съпругата ми продължи да ми дава от чая и заедно с лечението, което ми прилагаха след по-малко от седмица се възстанових напълно.

Лекарите бяха много изненадани от бързото ми възстановяване, а аз повече от щастлив да се прибера. У дома продължавах да пия чая за нервите, който съпругата ми беше купила и с изненада установих, че той всъщност е комбинация от билки, Демир Бозан. Продължих да пия редовно от него и днес се чувствам чудесно и вече не изпитвам неистов ужас, когато вляза в болница или клиничен център.

3-те най-разпространени мита за рака

Алекс Антонова — Sat, 12 Mar 2011 21:24:43 +0000

Ракът е съспътстван от множество митове

Мит 1 Ракът не се лекува – Мнозина вярват, че дори когато туморът изчезне, човек продължава да боледува от рак. На практика това не е така. Ако заболяването бъде диагностицирано на ранен етап, съществува реална възможност то да бъде излекувано напълно. При близо 4/5 от разновидностите на болестта лечението е успешно на 100%. Именно поради това от особено значение е профилактиката, изразяваща се в досадния понякога, но спасяващ животи профилактичен преглед.

Мит 2 Ракът усеща страха и атакува слабия – Страхът от разболяване от рак или онкофобията е сред трите най-често срещани медицински страхове. На практика обаче не съществува доказана връзка между заболяването и притесненията на пациентите. Може да се каже все пак, че страдащите от онкофобия могат да „отключат” заболяването, да доведат до по-тежкото му протичане чрез посещението на различни шарлатани и мними лечители.

Мит 3 Ракът е заразен – Най-налудничавото твърдение, което може да се обвърже със заболяването рак, гласи, че човек може да се зарази с болестта.

Съществува обаче определена заимозависимост между рака и вирусте, като става дума за един определен вирус – човешкия папилома вирус. Няколко от неговите щамове могат да доведат до развитието на рак на шийката на матката.

Трябва да се каже, че налице е и обвързаност между хепатит В и рака на черния дроб в първичната му форма, това обаче по никакъв начин не бива да се възприема като потвърждение на мита, че ракът е заразен.

Народна медицина-нервно сърце

Здраве — Tue, 25 May 2010 20:25:24 +0000

Болните се оплакват по-малко от задух, отколкото от точно определени болки в сърдечната област, сърцебиене, виене на свят, изпотяване, слабост, често премаляване, пребледняване на лицето, нахлуване на кръв в главата, уплаха. Сърцебиенето се явява при най-малък повод: преу тора, уплаха, стомашно разстройство. Ударите на сърцето достигат до 100-120 в минута и това трае 2-3 часа. Болните усещат студенина по тялото. Избива ги пот. Изпитват особен страх.

Видове емоции и чувства

Здраве — Tue, 09 Mar 2010 11:09:05 +0000

По въпроса за систематиката на чувствата има различни постановки. Например В. Вунд посочва 50000 чувства у човека. Титченър ги свежда до удоволствие и неудоволствие; Уотсън ги разделя на 3 типа реакции – страх, ярост, любов.
Тр. Трифонов ги разделяна на нисши и висши, като към нисшите отнася: настроението, афекта, страстта, емоциите и стресовите състояния.
Най-обективна е систематиката, която се изгражда въз основа на силата и продължителността на чувствата.
Настроението се определя като дълготрайно, слабо чувство.
Има положителни настроения при силния тип нервна система и отрицателни – при слабия тип нервна система, наречена от И. Л. Павлов тормозен тип.
Според мен отрицателните чувства могат да се преодоляват. Трябва да се създават условия за бодро, радостно, положително настроение за работа у учениците. Това се постига чрез нашето собствено настроение, подходящ разказ, правилно отношение към децата, обстановката в класната стая да е подходяща. Учителят трябва да може да контролира своето настроение и винаги в отношението си с децата да запазва за работа положителните чувства.
Афектът е силно, но краткотрайно чувство. Обикновено той се предизвиква от конфликтна ситуация – организмът се среща с някакво препятствие и при него липсва възможност адекватно да отреагира.
Боевият афект е свързан със силно повишаване активността на човека, разгръщане на голяма сила, за да се противопостави той на създалата се ситуация. Присъщи са силния неуравновесен тип нервна система.
Активността, според мен, може да се преодолее. Трябва чрез правилно възпитание и самовъзпитание да се избягват причините за афектни състояния и да се развива по-голям самоконтрол.
Страстта e дълбоко продължително чувство, свързано с волята на човека и неговата дейност.
Има положителни страсти (към науката, изкуството и др.) и отрицателни (към алчността към пари, кариеризмът и др.). има и такива страсти, които водят човека до отклонения от сериозните му задължения например спортовете, ловджийството, четене на книги и др.
Независимо от това, дали страстта е положителна или отрицателна, тя винаги е израз на духовни сили.
Стресовите състояния възникват в необичайни ситуации при недостиг на време и информация, променят поведението на човека, поставяйки го в непривично и нестандартно състояние. Стресовите състояния обхващат цялата психика, възникват при природни бедствия, катастрофа и др.
Висшите чувства са характерни само за човека и се пораждат от културата, науката, изобщо от обществения начин на живот. Те биват морални, интелектуални, естетически, практически. Моралните чувства (чувство за дълг и отговорност, любов и дружба) са свързани с нравствеността.
Практическите чувства произтичат от работата на човека в професионалната му дейност.
Естетическите чувства са свързани възприемането и преживяването на всичко красиво, например произведения на изкуството, природни красоти.
Формирането на усет към красивото у децата изгражда у тях критерии за възприемането на красивото, създава на навици и привички за естетическо наслаждение от произведенията на изкуството, научава ги да уважават създаденото от предишните поколения и сами да се стремят към създаването на естетически ценности.
Интелектуалните чувства се пораждат в процеса на интелектуалната дейност. Към тези чувства спадат възхищението, любознателността, чувството за увереност.

Трудно заспиване при децата

Здраве — Thu, 10 Dec 2009 20:22:45 +0000

Родителите често забелязват, че детето заспива трудно, капризничи, настоява някой от близките му да остане при него и се плаши, ако се събуди през нощта и не го намери до себе си.
В определени периоди от живота си децата изпитват страх и безпокойство, които нарушават съня им. Причина за тях могат да станат различните
промени в дневния режим, нови впечатления, например през първите дни в детската градина или в училище. Някои деца се страхуват от тъмнината и
се плашат от чудовищата под леглото, за които са им разказвали възрастните. В това няма нищо необичайно. Децата често сънуват кошмарни сънища и се страхуват
от тях. Поради това протестират, когато ги слагат да спят. Това е нормално явление при малките деца, което може да се коригира без помощта на лекар. За целта през деня майката или бащата (или друг от близките) трябва да поговори с детето, да разбере причината за страха и притесненията му и да го успокои. След това често е достатъчно някой от възрастните да поседи при детето само няколко минути преди заспиване.
Важно е да се има предвид, че децата, които заспиват трудно, трябва да спазват режим на сън и бодърстване. За целта те трябва да си лягат по едно и също време. Родителите не бива да се поддават на капризите, а да настояват да се спазват правилата на ритуала преди лягане. Не трябва да отстъпват пред молбите за четене на приказки, пиене на вода и други.

Травма от раздялата – сбогуването

Здраве — Fri, 02 Oct 2009 11:51:35 +0000

Животът ни е изпълнен с раздели, сривове, сбогувания. Ние напускаме някого, скъсваме приятелства, сблъскваме се със смъртта. Развеждаме се. Децата напускат дома си. Бебето престава да суче от майчината гръд. Още при раждането ние се откъсваме – или биваме отделяни ,от закрилящата утроба на майката. А още по-назад, в Миналото, в някакъв момент нашият дух, нашата божествена искра се е отделила от Бог и ние сме възникнали от безформеното. Душата е взела решение да се въплъти. Така сме сътворили тялото – нашия нов дом за съществуване. То е „младо“, което означава, че е външна изява на оня изконен първичен източник, който ни движи към нашето проявление. Посредством мъжкaта „ян“ енергия ние се изтласкваме извън творението и „внезапно се откриваме в тяло и в нова среда. Вратата зад нас постепенно се затваря, връзката ни с творческия източник, с нашата божествена същност става понеяена, докато съзнанието ни се ограничава в сферата на физическото. Недопусната в света на формата, божествената същност се оттегля в света на безформеното, с което започва и нашият страх. Всъщност ние иcкaме да придобием форма вследствие решението на душите ни. Със своите собствени творчески сили ние изпълняваме съзнателния акт на превъплъщението. Но след осъществяването му се пораждат съмненията, а заедно с това страхът и гневът. Нашата памет за съзнателното ни решение да се преродим изчезва и тялото, за да оцелее, е принудено за първи път да се ориентира във външния свят. По този начин то започва да изживява страх, гняв и болка от отделянето. Дълбоко отпечатан остава споменът за универсалната цялост и единство на живота. Всяка раздяла усилва желанието ни да си възвърнем изгубената връзка със същността, която не помнимсъзнателно. С всяка нова раздяла ние преживяваме различни аспекти на тази дилема: че сме откъснати, изолирани, разделени от един общ, всеобхватен жизнен контекст, че сме затворени в ограниченото си съзнание. Всяко конкpeтнo откъсване на съзнанието пази импулса за възвръщане към изгубената цялост, независимо колко често сме се отделяли, за да постигнем индивидуализация. Две основни архетипни емоции – страх и гняв характеризират цикличните процеси на отделянето. Те са двете различни изяви на единствена реакция от страна на емоционалното тяло. Това са двете главни емоции, които изразяват травмата от раздялата – независимо дали това е първичното отделяне от Бога, или раждането, или пък някоя от всекидневните раздели. ато разглеждаме холограмата, тоталността на целия ни опит, виждаме как раждането или други дълбинии процеси на раздяла задвижват определени енергии. В течение на бъдещите ни опитности това енергийно движение ни води назад по кръгов път към изходната точка на цикъла. Раздялата или изолацията не са в състояние напълно да изличат спомена за онова, което е реално. Ограниченията и пречките, които изживяваме в „новата си идентичност“ като обособени същества, провокират страх и гняв, въпреки че същевременно имаме нови възможности и предизвикателства. В тези статии ще изследваме фундаменталните аспекти на страха и гнева, както и начините и средствата за превъзмогването им. Страхът е „женският“, „ин“ израз на преживяната болка от отделянето. Страхът е енергия, която често се проявява като защита, отричане и съпротива спрямо някого или нещо. Страхът е форма на енергия, която буквално изчерпва жизнените сили и е далеч по-опасна от гнeва. Докато гневът подцържа организма в движение и му придава жизнени сили (макар и деструктивни в много случаи), тревогата и страхът го поглъщат и разяждат. Гневът е „мъжкият“, „ян“ израз на болката ни при смяната на измеренията. Ние сме многоизмерни човешки същества и притежаваме многоаспектно съзнание. В крайна сметка, ние сме съзнание! Дълбоко в нас лежи скрито богатство от знания, любов, щастие, сила и живот! Като приемаме ограниченията на тялото, откъсвайки се от това почти магично всемогъщество и всезнание, като добиваме „човешкa“ перспектива чрез земно превъплъщение, прераждайки се в стандартните измерения на, време и пространство, ние напускаме главната, основна част на своето холографско, многоизмерно съзнание. Като отделни и обособени същества, ,като ИНДИВИДИ, ние се откъсваме от прякото, непосредствено изживяване на всепроникващата цялост. Първоначално след раждането ние все още сме отворени за психически и духовни изживявания. С течение на времето обаче забравяме да общуваме с феи, ангели, елфи и други форми на съзнание. Във все по-голяма степен започваме да се :подчиняваме на света на възрастните с неговия аналогичен, линеен начин на мислене. И все по-осезаемо страхът и гневът стават наши спътници. Страхуваме се дали ще сме в състояние да се справим с живота. Боим се от змии, паяци, плъхове, страх ни е да летим. Притесняваме се от родители, близки и приятели. Боим се от наказание или насилие. Безпокоим се, че може да нямаме достатъчно храна, страх ни е да слезем в тъмното мазе, да не се загубим в гората; че този или онзи не ни обича, че ще бъдем отблъснати от него или нея. Страховете ни са безбройни и както добре знаем, те съществуват не само на нивото на будното съзнание, но и в подсъзнанието ни. Често сънищата ни отразяват по-лоши страхове от преживяното през деня. Тъй като не съзнаваме корените на този страх, който ни преследва, поне в началните десетилетия на живота ни, често сме свидетели как самите ние или другите сe гневим без видима причина. Познати са ни внезапно избухналата ярост при децата, при младите и дори при възрастните с техния стремеж да наложат на всяка цена своята воля над останалите. Способни сме да плачем просто от яд. Гневим се на „живота“ и на „света“, на ,,другите“ поради това, че не, се съобразяват с нашата представа за тях или когато не изпълняват желанията ни. Може да се каже, че причината за страха е нашата неспособност да се -гмурнем в живота, да го приемем и отворим обятията си за него. От друга страна, гневът се появява, когато се чувстваме неспособни да изразим и изживеем всичко онова, което сме в действителност. Ние, хората, сме вместили божествената си енергия в специфична, ограничена форма. В действителност сме я затворили като в клетка и сега като че ли не можем да се освободим от тази форма, която сами сме избрали… В резултат на отделянето ни от универсалното съзнание с раждането, страхът и гневът стават мощни импулси, които ни подтикват отново и отново да постигнем нашата истинска, холографска същност посредством стремежа да се завърнем към онази небесна утроба, която усещаме, че е нашата Майка, нашият източник. Трудностите при приемане на тяло (въплъщениевъв физическа форма) са свързани с това, че сме положени на съвършено различна система от енергиини закони, които управляват съзнанието. В сферата на безформеното няма филтър, който да пречи на безкрайния поток чисто съзнание. Обратно, нашият физически свят налага на съзнанието филтъра на възприятията, където познавателната способност описва, претегля и измерва всяка частица на познанието по такъв начин, че необятната, преплитаща се решетъчна конструкция на холографската реалност се изгубва. Реалността на нашите възприятия и сетива е свързана с биохимията на физиологичната ни система, от която произлиза емоционалното тяло.

Естественото раждане не е страшно

Здраве — Mon, 08 Jun 2009 10:30:02 +0000

Вие чакате с нетърпения появата на детето, но с тревога си мислите за предстоящото раждане. Тези преживявания са напълно естествени за бременните жени – нали като правило всяко неизвестно нещо ни плаши!

Не се вълнувайте напразно, настройвайте се на позитивна вълна, защото от психологическата нагласа зависи много.

Страхът е една от най-пагубните емоции. Продължителните преживявания могат да бъдат крайно опасни. Ето защо вие трябва да се опитате да се съюзите със спокойствието и увереността. За да изчезнат вашите опасения вие трябва предварително да се подготвите за раждането и да разберете всичко за него, а за да се избавите от преживяванията се вслушайте в съветите на опитните специалисти.

Разберете всичко!

За да не се плашите от неизвестността, разберете всичко за процеса на раждането: какви етапи предстоят, какво и кога трябва да правите. Запишете се на курс за бременни, където ще се запознаете не само с теорията, но и ще проведете практически занятия: ще научите методите на правилното дишане, отпускането и начините за обезболяване. Много жени признават, че след тези курсове, са се избавили от страховете си преди раждането.

Често бременните се страхуват, че не умеят да разпознават началото на раждането. Тези опасения са напразни. Първият симптом е болка ниско в корема, която наподобява болката при месечния цикъл. Контракциите стават редовни, с времето се засилват, а интервалите между тях намаляват. Няма как да се объркате!

Първият етап са контракциите. Те продължават от 12 до 14 часа. През това време шийката на матката се отваря до 10 см. Детето се спуска по-надолу. Първоначално контракциите са къси, с големи интервали. Накрая те се повтарят по-често, а минутите на отдих намаляват.

Вторият етап са напъните. Контракциите стават по-малко болезнени. Коремните и тазовите мускули работят усилено. За вас главното е да се напъвате и да дишате правилно. След всички усилия ще можете да гушнете вашето бебе до гърдите си.

Третият етап е изхвърлянето на плацентата. Той продължава половин час – за това време излиза обвивката на плода.

Дишайте правилно!

За да не изгубите контрол на дишането по време на раждането, специалистите съветват бъдещите майки да се научат на правилно дишане. Не забравяйте, че детето получава кислород чрез пъпната връв и неговото състояние до голяма степен зависи от вас. По време на първия етап от раждането дишането е бавно и дълбоко. През втория то се учестява. През третия етап става късо, често и прилича на пъхтене. С помощта на специални упражнения вие можете да тренирате различните видове дишане:

Сънено дишане

Седнете удобно и се отпуснете. Дишайте бавно, дълбоко и спокойно. Не забравяйте за ритмичността при вдишване и издишване – това способства за отпускането.

Леко задъхване

Дишайте така, като че ли сте се запъхтели след бързо ходене. Това дишане ще ви потрябва през втория етап от раждането. Вие ще имате повече сили да се напъвате.

Пъхтене

Честото, ритмично и слабо дишане прилича на пъхтене. То насища кръвта с кислород. Редувайте го с дълбокото дишане – в противен случай ще ви се завие свят.

Редуване на носа и устата

Вдишвайте през носа, а издишвайте през устата. След това обратното.

Помощта на любимия

Разкажете за тревогите си на своя съпруг. Ако той прояви желание да бъде с вас по време на раждането, подгответе го как да ви помага. Съпругът ви може да масажира вашия гръб, да ви напомня за правилното дишане. Вие можете заедно да посещавате курсовете за подготовка за раждането. За да влезе в родилната зала, бъдещият татко трябва да си направи флуорография и изследвания за стафилококи.

Подгответе се за болката!

Вие се плашите от болката по време на раждането. Но когато се страхувате, в кръвта се изработва хормонът на стреса – адреналин. Учестява се сърцебиенето и дишането, а протичането на раждането се забавя. Затова не трябва да изпадате в паника по време на напъването.

Организмът на жената е създаден да ражда – това е напълно естествен процес. Възприемайте болката не като враг, а като приятел. Тя ще ви подскаже за началото на контракциите, а също така за моментите за напъване. В същност болезнените усещания отнемат само 20% от времето за раждането. Доверете се на природата и всичко ще бъде наред!

Научете се да се отпускате

Съществуват много начини за отпускане и премахване на напрежението:

1. Цветотерапия

Всеки цвят действа на човека по свой начин: оранжевият го избавя от депресия и предизвиква ентусиазъм, синият успокоява и премахва стреса, жълтият облекчава от болката и предизвиква радост. За да се избавите от страховете и тревогите си носете дрехи с „подходящ цвят“.

2. Масаж

Това е един от най-ефективните методи за релаксация. Той може не само да отпусне тялото, но и да стимулира и премахне болката.

3. Хомеопатия

Консултирайте се с лекар какви продукти и в каква доза можете да приемате. Има препарати, които са способни да успокояват, придават сили, облекчават болката в гърба, повишават настроението и помагат при контракции.

4. Лечение с билки

Билковият чай тонизира, премахва гаденето и подобрява здравословното състояние. Лайката ще ви помогне да се отпуснете, джинджифилът ще премахне вашето главоболие, а ментата ще ви успокои.

5. Ароматерапия

Поставете в стаята ароматна лампа. Добавяйте във ваната си по няколко капки ароматни масла. Ароматите на лавандулата, розата и сандаловото дърво успокояват и отпускат.

Направете бременността си приятна: не бъдете нервни, почивайте си повече и мислете за хубави неща! Съвсем скоро вие ще видите малкото си дребосъче и тогава ще бъдете най-щастливата жена на света. /Actualno.com